Елегантността на таралежа
- Автор: Барбери Мюриель
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Меламед
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Елегантността на таралежа». Краткое содержание книги:
И така, кого ще изненадам?
Входната врата, към която се отправяме, се отваря още преди да я стигнем.
Влизат Жасент Розен и Ан-Елен Мьорис.
Боже! Какво да направя?
Вече сме пред тях.
— Добър вечер, добър вечер, скъпи дами — чурулика Какуро, като твърдо ме дърпа отляво и бързо ги отминава, — добър вечер, драги приятелки, закъсняваме, дълбок поклон и довиждане!
— А! Добър вечер, господин Озу — превземат се те омаяни и се обръщат едновременно, за да ни проследят с поглед.
— Добър вечер, госпожо — казват ми те (на мен), като се усмихват широко.
Никога не съм виждала толкова зъби наведнъж.
— Приятно прекарване, скъпа госпожо — шепне Ан-Елен Мьорис, като ме гледа със завист, докато излизаме от вратата.
— Благодаря, благодаря! — игриво отговаря Какуро и бута с пета крилото на вратата.
— Ужас — казва той, — ако се бяхме спрели, щяхме да откараме един час.
— Те не ме познаха — казвам аз.
Спирам насред тротоара напълно потресена.
— Те не ме познаха! — повтарям аз.
Той също спира, аз все още държа ръката му.
— Те просто никога не са ви виждали — казва той. — Аз бих ви познал при всички обстоятелства.
18
Течаща вода
Достатъчно е един път да си опитал да бъдеш сляп на светло и зрящ в мрака, за да си поставиш въпроса какво всъщност е зрението. Защо виждаме? Когато се качих в таксито, което Какуро беше поръчал, и мислейки за Жасент Розен и Ан-Елен Мьорис, които бяха видели в мен само онова, което можеха (под ръка с господин Озу в свят на йерархии), фактът, че погледът е като ръка, опитваща се да спре течащата вода, ме стряска с необикновена сила. Да, окото възприема, но не вниква, вярва, но не разпитва, получава, но не търси — изпразнено от желание, преситено и без цел.
И докато таксито се носи в спускащия се здрач, аз мисля.
Мисля за Жан Артенс с изгорените зеници, озарени от камелии.
Мисля за Пиер Артенс, с острия поглед и слепотата на просяк.
Мисля за тези алчни дами, с просещи и толкова нищожно слепи очи.
Мисля за Жежен, с неговите мъртви и безсилни орбити, които вече виждат само пропадането.
Мисля за Люсиен, неспособен да вижда, защото мракът в крайна сметка е много силен.
Мисля дори за Нептун, чиито очи са муцунка, която не умее да се самозалъгва.
И се питам дали аз самата виждам добре.
19
Тя искри
Гдедали ли сте Black Rain?
Защото ако не сте гледали Black Rain — или евентуално Blade Runner, — няма начин да разберете защо, когато влизаме в ресторанта, имам чувството, че съм във филм на Ридли Скот. Има една сцена в Blade Runner в бара на жената-боа, откъдето Декърд се обажда на Рейчъл по стенен видеофон. В Black Rain също има бар с кол гърли с русите коси и голия гръб на Кейт Капшоу. Там са и кадрите с осветлението от витражите и блясъка на катедралата, обкръжени от целия сумрак на Ада.
— Много обичам светлината — казвам аз на Какуро, сядайки.
Завели са ни в малко спокойно сепаре, окъпано в слънчева светлина, обкръжена от искрящи сенки. Може ли сянката да искри? Може, и точка.
— Гледали ли сте Black Rain? — пита ме Какуро.
Никога нямаше да повярвам, че вкусовете и душевните вълнения на две същества могат така да съвпадат.
— Да — казвам аз. — Най-малко дванайсет пъти.
Атмосферата е блестяща, лъчезарна, изискана, уютна, кристална. Великолепна.
— Ще си направим оргия от суши — казва Какуро, разгъвайки въодушевено салфетката. — Нали няма да ми се сърдите, но вече поръчах: държа да ви покажа най-доброто от японската кухня в Париж.
— Не, разбира се — казвам аз и облещвам очи, защото сервитьорите са поставили пред нас бутилки със саке и безброй изискани купички с най-различни дребни зеленчуци, които изглеждат мариновани в нещо, което вероятно е много вкусно.
Започваме. Улавям една маринована краставичка, която прилича на краставица и на марината само външно — толкова необикновен е вкусът й. Какуро внимателно повдига с червеникавите дървени пръчици парченце от нещо като мандарина или домат, или манго и ловко го лапва. Аз веднага бъркам в същата купичка.
Оказва се подсладен морков, предназначен за богове гастрономи.
— Честит рожден ден! — казвам аз и вдигам чашата със саке.