Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Хроники на звеното
Хроники на звеното - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хроники на звеното

Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:

„Хрониките на Звеното“ е продължение на „Български психар“ и доразвива някои персонажи в първия роман. Отново място на действието е България, а сюжетът прелива от батални случки, екшън сцени и схеми. Книгата е адресирана към почитателите на стила „Велков“ и отговаря на много въпроси, повдигнати в „Български психар“.
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 103
Перейти на страницу:

- Това ти е за дядо ми, боклук нещастен. - Бръкна дълбоко и писъкът на Шахматиста едва не ги оглуши, когато пръстите размазаха очите и се забиха в мозъка му

Пешо успя да извие ръката, която държеше, и счупи и нея. После се претърколи, сграбчи и рязко прекърши врата на Шахматиста. Свлече се на пода до него по гръб и се отпусна. Само чистите амфети в кръвта му го спираха от това да припадне отново от напрежението и от болката. Чуваше как Мишо също диша тежко, но и как в същото време се смее.

- Брат, в „Смъртносно оръжие“ нямаше драйфане.

- Ако бяха на Балканите, копеле, сигура щеше да има. Г аранция.

Петър се разсмя.

Чувалите се размърдаха и оттам се подаде Минчо.

- Минчовски, можеш ли да отидеш до съседния склад и да ни донесеш два автомата и няколко пълнителя. Имаме да си чистим ресторанта от вредители.

Минчо тръгна, обаче Мишо го спря

- Нали имаш още от онези мостри?

- Имам.

- Давай ги насам.

(16 часа по-късно, на масата в ресторанта под ореха)

- Събев, всички ли са мъртви?

- Да, Пешо. Последните часове прочистихме основно. Вие също сте се справили отлично тук, а тези не са случайни момчета. Половината са бивш Спецназ...

- Ами и ние сме Спецназ, и САС сме, и тюлени сме. Нали ти си ни учил все пак.

Бранимир се разсмя.

- Не съм само аз, Радо е основният ви учител, аз само ви завърших като воини.

Пешо, който, както и Мишо, беше целият в шевове и опакован в бинтове, се изправи и вдигна халбата си високо.

- Какво да ви кажа тогава, пичове? Освен че от тази маса преди години започна всичко. -Чукна халбата си в тази на Мишо и извика: - Наздраве за „Звеното“!

И след това се напиха като изроди.

Какво се беше случило всъщност, след като неутрализираха Шахматиста? Протоколът „Берсерк“ представляваше договор, сключен между „Звеното“ и фирмата, в която работеше Бранимир, а отскоро и Радо. Тази фирма беше най-елитната частна армия на света, в пъти подобри бяха от „Блекуотър“, в която служеха най-добрите и най-опитните наемници. Протоколът „Берсерк“ включваше следното: когато „Звеното“ сигнализира, че се нуждае от съдействие, към България директно трябва да се насочат двеста души от персонала на фирмата, с чиято помощ да се изринат всичките зложелатели, врагове, неприятели на клиентите им. Това и обясняваше какво се беше случило с екипа на Шахматиста през последните часове. Хората му нямаха и време да разберат какво ги удари, направо бяха пометени.

Трябваше да се отбележи, че когато се измъкнаха, Пешо и Мишо собственоръчно отнесоха повече от десет души - екипа, който беше оставен да пази ресторанта и пленения персонал. Първо хвърлиха главата на Шахматиста нагоре през шахтата, а след това изскочиха от подземието, целите в кръв, побеснели и надрусани с поредното експериментално прахче на Мично, и направиха страшна касапница. Спецназ, Спецназ, но резултатът за две минути беше 12:0 за Квартала. Без да се брои Шахматиста.

(Киев, няколко месеца по-късно)

Кузнецов забързано вървеше по улицата, защото закъсняваше за театър. Ръмеше и затова държеше чадър. Ако поддържаше това темпо, имаше шанс да не закъснее и в такъв случай новата му любовница балерина нямаше да му вдигне скандал. А тя - колкото беше красива, толкова беше и зла. Чукаше се като в приказките обаче. От унеса в мислите му го изкара остро убождане в крака. Тъкмо се беше разминал с висок мъж, който въпреки дъжда не беше отворил чадъра си и бодро го размахваше покрай себе си. Полковникът понечи да го наругае, но нещо стегна гърдите му. Хвана се за сърцето си и се свлече на земята. Пяна изби на устата му.

Николай Попов-Агента се наведе над него, усмихна се, с едва забележим жест посочи чадъра си и каза:

- Каква ирония, нали?

После придоби разтревожено изражение и започна да вика за линейка на чист украински, без акцент, а когато повече хора се скупчиха около тялото на умиращия, бавно се обърна и се стопи в сенките на близката улица.

1 ... 80 81 82 83 84 85 86 87 88 ... 103
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)