Тихоокеански водовъртеж

— Как е възможно да са работили толкова дълго време в тайна? — попита Пит. — Корабите се вписват в протоколите като изчезнали само шест месеца след като са напуснали съответното пристанище.

— Запазването на тайна не е представлявало голям проблем — поясни Делфи. — Корпусът на кораба е бил модифициран така, че водолазите и съоръженията да могат да влизат и излизат в морето. Няколко промени като смяна на името на носа и пребоядисване на надстройката и корабът просто става един от параходите, извършващ курсове по западните търговски морски пътища. Не опазването на тайната, а финансирането е било главният проблем.

— Останалото ми е известно — вметна Пит с известна несигурност.

Делфи отмести поглед. Самър пристъпи крачка напред. Както по нейното, така и по лицето на Делфи се изписа съмнение.

— Странно ми е как така не сте разбрали, че целият Сто и първи аварийно-спасителен отряд и цялото Министерство на военноморския флот са разкрили местонахождението ви.

— Какво ще спечелите, като лъжете? — попита Делфи.

— Трябваше да го предположите, Делфи. Нали помните, че когато си тръгвахте от апартамента ми, аз ви подметнах за Каноли? Тогава дори окото не ви мигна. Може би защото сте знаели, че ще умра и малкото ми разкритие е нямало да има последствия.

— Откъде… откъде сте…?

— От уредника на Полинезийския природонаучен музей. Той помни баща ви. Но това беше само началото. Всички останали парченца са тук, Делфи, и всички те запълват мозайката. — Пит отиде до Джордино и клекна до него, после се обърна отново към Делфи. — Вие убивате от алчност, от нищо друго. Дори сте втълпили тази хладнокръвна философия на собствената си дъщеря. Баща ви може и да е бил пацифист, но онова, което доктор Моран е започнал единствено с научна и хуманна цел, е станало, макар и непреднамерено, във вашите ръце най-изкусната измама в морската история.

— Продължавайте — подкани го Делфи с мрачно лице, — искам да чуя всичко докрай.

— Искате да го чуете, разказано от другата страна ли? — попита с неутрален тон Пит. — Искате да чуете как е записано в архивите? Много добре. Преди да продължа обаче, бих искал да настаните Джордино по-удобно, а не да лежи на пода като животно.

Делфи кимна с неохота на охранителите. Те вдигнаха Джордино под мишниците и го сложиха върху кушетката с червените възглавници. Едва когато видя, че Джордино седна по-удобно, Пит заговори отново. Следващите няколко минути нямаше да имат особено голям смисъл, освен ако той не предугадеше какъв план се крие зад странната организация на Делфи. Ако имаше шанс дори едно на сто за бягство от разрухата на предстоящата експлозия, той трябваше да изведе Джордино и Самър от тази стая. Огромният кристален портал пръв щеше да се счупи и тогава милиони литри морска вода щяха да нахлуят вътре. Оставаше му само да се моли нещо да забави експлозията. Той си пое дълбоко въздух, надявайки се въображението му да се развихри, и започна: