Тихоокеански водовъртеж
- Автор: Касслер Клайв
- Серия: Дирк Питт #1
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тихоокеански водовъртеж». Краткое содержание книги:
— Наистина много просто — потвърди мрачно Пит. — „Старбък“ се е оказала най-голямата плячка на века, върхът на криминалната печалба. А вие сте си измили ръцете. Военноморските сили са претърсвали район, отдалечен на стотици мили от действителното място. Били са ви необходими само няколко дни, за да изчистите наводнените отсеци и ето ви я „Старбък“ — лежи чисто нова само на трийсетина метра дълбочина. Само че сте се изправили пред един проблем, Делфи. Отначало и аз не обърнах внимание — не виждах логика. Залавяте най-модерната ядрена подводница в света, снабдена с ракети, комплектувани с бойни глави, която се намира на стотина метра от входната ви врата, а вие не сте я помръднали със сантиметър просто защото не знаете как да я управлявате. След като баща ви и другите двама учени загиват, вие сте единственият останал с известна повърхностна интелигентност. Цялата ви организация е построена върху сляпо подчинение на вас. Никой от хората ви няма грам интелигентност. И тъкмо затова пощадявате матроса Фарис, надявайки се той да се помъчи да обучи хората ви поне дотолкова, че да закарат „Старбък“ до някое руско или китайско пристанище, където да я продадете. Но Фарис вече не е с разсъдъка си. Дошло му е в повече да гледа как колегите му и офицерите или умират, или изчезват пред очите му, а той единствен остава жив. И превърта. Той никога повече няма да се възстанови напълно.
— Дребна погрешна сметка — каза уморено Делфи.
— Какво направихте с „Андрей Виборг“, Делфи? Да не би руснаците да са решили, че между крадците няма честност и са се опитали да си присвоят „Старбък“?
— Този път дълбоко грешите, майор Пит. — Делфи внимателно разтри мястото, където Пит го беше ритнал. — Капитанът на „Андрей Виборг“ се изпълни с подозрение, когато вашият кораб „Марта Ан“ се задържа прекалено дълго на едно място. И отиде да провери. Аз нямах друг избор, освен да се отърва от него, както направих с другите.
— Трябва да ви се е късало сърцето от мъка поради загубата на „Марта Ан“ — подхвърли язвително Пит. — Корабът помрачи рекорда ви, като стана първата и единствена изплъзнала ви се жертва.
— За нещастие имахме доста тежки загуби при пленяването на кораба — призна Делфи. — „Марта Ан“ беше активиран да се върне в Пърл Харбър, преди хората ми да предприемат необходимите стъпки, за да го спрат.
— Можехте да го взривите.
— Беше много късно. Капитан Синана ни предупреди, че от островите бил изпратен вече по въздуха нов екипаж, който да поеме управлението му. Имахме време само да се отървем от мъртвите и ранените.
— Май че нищо не ви е вървяло както трябва, нали? — попита с разговорен тон Пит.
— Вие бяхте на борда на „Марта Ан“ — отвърна студено Делфи. — Вие именно застреляхте хората ми и отмъкнахте под носа им екипажа на кораба с хеликоптер. Винаги вие осуетявахте плановете ми.
— А как иначе! — озъби му се остро Пит. — Вие ме поканихте на веселбата, не помните ли. Да не би да съм искал да намирам онази фалшива съобщителна капсула!
Делфи оголи зъби.
— Защо дойдохте тук? Каква е точно мисията ви?
— Да спася Ейдриън Хънтър — отвърна му троснато Пит.
— Лъжете! — кресна Делфи.
— Щом така мислите.
Очите на Делфи се разшириха — той мигновено разбра. Замахна с ръка и заби юмрук в лицето му. Пит политна назад и се залепи за стената. Усети вкус на кръв в устата си.
— Подводницата — заговори с тих монотонен глас Делфи. — Намерили сте „Старбък“ годна за управление, убили сте хората ми и сте избягали с Фарис. А сега сте се върнали с екипаж, за да си я приберете.
— Както ви обещах — рече Пит, — ще говоря само истината. Прав сте, Делфи. Доведох екипаж от подводничари, за да извадят „Старбък“. Докато ние с вас стоим тук и обсъждаме греховете на престъпните ви деяния, подводницата е извадена от дъното. — Пит си погледна часовника. Беше 4:49 часа. — По моему тя трябва да е вече на двайсет и пет мили на юг оттук. Как случайностите на войната се люшват от едната на другата страна. Но това не вярвам да е изненада за вас. Едва ли ще продължавате да се заблуждавате, че вечно ще се измъквате безнаказано. След единайсет минути ракетният крайцер „Монитор“ ще изстреля малка ядрена бойна глава в центъра на вашия скъпоценен подводен хълм. След единайсет минути всички ние ще умрем.
— Нищо не е в състояние да разруши тези стени — каза спокойно Делфи. — Огледайте се, майоре. Основата на този хълм е от гранит, твърд, кварцов тип гранит. По-здрав е от железобетон.