Тихоокеански водовъртеж

Лейтенант Робърт М. Бъкмастър от морската пехота на САЩ изстреля от автоматичното си оръжие група изстрели в бетонния бункер и си зададе същия въпрос. А планът за мишките и хората беше замислен безупречно. Операцията според спуснатите му заповеди беше простичка — да се превземе предавателя. Група „тюлени“ все още стояха скрити в тропическите храсталаци и чакаха знак за превземането му, за да могат да поемат съоръжението и да започнат да изпращат кодирани съобщения, които Бъкмастър нямаше да може да разбере. Лейтенантите от морската пехота рядко биваха посвещавани в поверителна информация, размишляваше той. Редно е да бъдеш убит, но не е редно да знаеш защо.

Старото армейско съоръжение в най-крайната северозападна точка на остров Мауи изглеждаше напълно запуснато и невинно, но в мига, в който неговата команда започна да навлиза в периметъра, те щяха да се натъкнат на повече системи за откриване и предупреждения от тези, ограждащи златно находище във Форт Нокс. Телени огради, по които тече ток, светлинни лъчи, задействащи оглушителни сирени, и ярки прожектори, които потапят цялото съоръжение в ослепителна разгонваща светлина. Нищо от дадените му инструкции не го беше подготвило за това, помисли си той с гняв. Мърлява работа — да няма никакви подробни указания в случай на препятствия! Независимо че беше лейтенант, а и да не беше, той се закани в себе си лично да чете конско евангелие на началниците, задето забъркаха тази каша.

От прозорците, вратите и покривите, които само допреди малко изглеждаха напълно пусти, защитниците откриха масиран огън от автоматични оръжия и спряха на място групата от командоси на Бъкмастър. Морските пехотинци им отвърнаха със смъртоносни изстрели и трупове започнаха да падат един върху друг около отворите, наподобяващи бункерните. В разгара на битката един як сержант с прошарена коса притича през сенките, хвърляни от прожекторите, и се просна на земята до Бъкмастър.

— Измъкнах едно от оръжията им от един труп — надвика той данданията. — То е руско, „Калешрев ZZK“.

— Руско ли?

— Да, сър. — Сержантът повдигна оръжието до очите на Бъкмастър. — Това са най-новите леки оръжия в съветския арсенал. Представа нямам как тия момчета са се докопали до тях.

— Освен ако не са били предназначени за разузнавателната секция.

Бъкмастър върна вниманието си отново към предавателната сграда, тъй като шумът от изстрелите се усили в тъмнината.

— Полковник Данзиг и отрядът му са притиснати зад подпорната стена. — Сержантът млъкна, за да произведе група изстрели, с които да привлече вниманието на отбраняващата се страна. — Бих заменил уволнението си за деветдесетмилиметрово мощно оръжие — извика той между изстрелите.

— Забравихте ли, че това трябва да е изненадващ удар? Казаха ни, че нямаме нужда от тежко въоръжение.

Изведнъж се разнесе оглушителен взрив. Изригна огромен облак прах и районът наоколо бе засипан като градушка от парчета бетон. Бъкмастър зяпна от изненада, после бавно се изправи на крака и се вгледа в рухналата предавателна постройка.