Тихоокеански водовъртеж

— Е, майор Пит — заговори укорително Делфи, — няма ли да кажете нещо на приятеля си от училищните години? Не? Да не би да сте забравили как се казва? Да ви говори нещо името Албърт Джордино?

— Нима знаете името му?

— Разбира се. Изненадан ли сте?

— Не съвсем — подметна нехайно Пит. — Не се и съмнявам, че Орл Синана ви е дал пълна справка за Джордино и мен.

Огромният мъж зад бюрото не схвана думите. Когато най-накрая те проникнаха в съзнанието му, той повдигна въпросително вежди.

— Капитан Синана ли? — Гласът му не трепна, но Пит долови нотка на съмнение в него. — Май че бъркате адреса. Нямате никакви…

— Стига сте театралничили — прекъсна го остро Пит. — Синана може и да е получавал капитанското си възнаграждение от Военноморските сили на Съединените щати, но е играл за вашия отбор. Чудесен план — информатор от най-горните етажи на противника ви. Вие сте знаели какви са оперативните планове на Сто и първи аварийно-спасителен отряд още преди те да са били изложени на хартия. Как завербувахте Синана, Делфи? С пари ли? Или с изнудване? Съдейки по вашия начин на действие, бих казал, че е изнудване.

— Много сте наблюдателен.

— Не чак толкова. Следата е лесна за надушване. Добрият капитан е преживял безполезността си като агент-провокатор. Не е могъл да живее повече с ролята си на изменник. Започнал е да се пропуква, бил е на ръба на нервно-психическо разстройство. Като се добави и непозволената му малка авантюра с Ейдриън Хънтър, горкият Синана е трябвало да бъде премахнат, преди да се е раздрънкал за организацията ви. Но вие извършихте нескопосано убийството му, Делфи. Много нескопосано.

Делфи изгледа Пит с подозрение.

— Това са ваши предположения.

— Нищо подобно — възрази Пит. — Случайната ми среща с него в бара на хавайския хотел „Роял“ провали плана ви. Синана чакаше Ейдриън Хънтър, когато аз се отбих там. Той, разбира се, не е имал представа, че аз съм един от участниците в играта на Ейдриън, но не се е осмелил да поеме риска да изпадне в сконфузено положение — че има интимна среща с дъщерята на адмирала, по-млада от него с двайсет години, в тъмен ъгъл на бар. Това е могло да породи много неприятни мисли, затова той се измъкна преди появата й. После, когато Самър излезе на сцената, за да ме убие, тя ме взе за Синана. И защо не? Аз отговарям на описанието. Онази вечер нито Синана, нито аз носехме униформи и като капак на всичко ме заварва да си пия най-спокойно питието с госпожица Хънтър. През ума на Самър не е минала и сянка на съмнение. Тя се погрижи за Ейдриън, а после ме подмами да идем на плажа, където се опита да ме напомпа с отрова. Едва след като се озова в апартамента ми, й стана ясно, че е направила ужасна грешка. Първото ми подозрение дойде, когато тя се обърна към мен с „капитане“. А по-късно вие сам ми дадохте необорим аргумент, като признахте, че имате информатор. Събрах две и две и отговорът беше: Синана. Толкова е елементарно. Да, вие сте странна порода хищник, Делфи. Кой друг човек би изпратил собствената си плът и кръв посред нощ да извърши убийство? Едва ли би бил Бащата на годината. Дори наемниците ви бродят наоколо като роботи. Каква е игричката ви, Делфи? Впръсквате в сутрешната им закуска опиат, притъпяващ мозъка, или ги хипнотизирате с тези ваши фалшиви жълти очи?