Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Тихоокеански водовъртеж
Тихоокеански водовъртеж - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тихоокеански водовъртеж

Электронная книга - «Тихоокеански водовъртеж». Краткое содержание книги:

Авантюристът и дълбоководен експерт Дърк Пит е подложен на огромно изпитание, когато се гмурка в опасните води на Тихоокеанския водовъртеж — забулена от мъгла морска зона, където десетки кораби изчезват безследно. Последната жертва е внушителната суперподводница „Старбък“, американски дълбоководен ядрен арсенал. Изчезването й поставя под немислима заплаха националната отбрана. Задачата на Пит е да я открие и извади, преди морската зона да се взриви.
1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 95
Перейти на страницу:

По лицето на Делфи се изписа несигурност; Пит се държеше като човек, чиито нерви бяха опънати докрай.

— Отивате твърде далече. — Делфи се наклони напред и впи хипнотизиращия си поглед в очите на Пит.

Тъмнозелените очи на Пит не трепнаха и отвърнаха твърдо на погледа на Делфи.

— Не се напрягайте, Делфи. Изобщо не можете да ме стреснете. Казах ви вече, очите ви са фалшиви. Жълти контактни лещи, нищо повече. Не можете да омагьосате човек, който ви се присмива. Вие сте измамник до мозъка на костите си. Лавела и Робълман. Кого се опитвате да баламосвате? Не сте достоен дори да бършете черните им дъски. Господи, та вие не сте способен да създадете дори сносно впечатление, че сте Фредерик Моран…

Пит внезапно млъкна и се отдръпна настрани, когато Делфи, стиснал зъби от гняв, скочи иззад бюрото и замахна широко със свитата си в юмрук ръка. Ударът беше събрал всяка капка от огромната сила на гиганта, но заслепяващата мъгла на яростта попречи на юмрука му да попадне в целта. Той се препъна, загуби равновесие и докато се строполясваше на пода, Пит заби крак отстрани в кръста му и изкара силен вик на болка от гърдите му. Гигантът остана на четири крака, олюлявайки се ту на една, ту на друга страна.

Настъпи миг на мъртва тишина в цялата стая, после Делфи се хвана за ръба на масивното бюро и се изправи тромаво на крака. Дишаше тежко, на пресекулки, устните му бяха стиснати до бяла права черта.

Пит се смрази на мястото си, проклинайки се, задето бе проиграл картата си. За него, както и за всеки от присъстващите в стаята, нямаше никакво съмнение, че Делфи възнамерява да убие и него, и Ал. Делфи спусна ръка зад бюрото, отвори едно чекмедже и извади автоматично оръжие, което Пит с безпокойство разпозна — тежък тъмносин 44-калибров револвер „Колт“. Най-малко такова оръжие очакваше да притежава Делфи. Без да бърза, гигантът го отвори, провери броя на куршумите и пак го затвори. Жълтите очи още не се бяха променили — изглеждаха все тъй безизразни и студени като лед. Пит извърна глава и погледна Джордино, който срещна погледа му с крива усмивка. Двамата напрегнаха тела в очакване да дойде краят. Очите на Делфи обаче се отместиха над главите им към вратата.

— Недей, татко! — рече умолително Самър. — Не по този начин!

Тя стоеше на вратата, облечена в зелена роба, която едва покриваше половината от бедрата й. Красиво загорялата й от слънцето и гладка кожа излъчваше топлота и самоувереност. Кръвта на Пит започна да кипи във вените му. Младата жена пристъпи в стаята, хвърляйки на Делфи уверен, предизвикателен поглед.

— Ти не се бъркай — прошепна Делфи. — Това не те засяга.

— Не можеш просто да ги застреляш тук — настоя на своето Самър. — Просто не можеш! — Големите й сиви очи изведнъж загледаха кротко и умолително. — Не и между тези стени!

— Кръвта им лесно ще бъде измита.

— Не бива, татко. Вярно, трябваше да ги убиеш, за да запазиш нашето убежище. Но това трябваше да стане навън, в морето. Не бива да внасяш смърт в дома ни.

Делфи се поколеба, после бавно свали оръжието си.

— Права си, дъще — усмихна се той. — Смърт от куршум е прекалено бърза, прекалено милостива и прекалено нечиста. Ще ги пуснем да се издигнат сами на повърхността. Ще им дадем възможност да оцелеят.

— Нулева възможност — изропта Пит. — До най-близката суша има стотици мили. Човекоядците само чакат да си похапнат човешка плът. Какво великодушие от ваша страна!

— Хайде стига с този противен разговор. — Лицето на гиганта изразяваше злоба. — Аз все още държа да чуя как дойдохте тук, само че си спестете остроумията, защото нямам излишно време.

Пит нехайно погледна часовника си.

— Имате трийсет и една минути, ако трябва да съм точен.

— Трийсет и една минути ли?

— Да, още толкова остава, преди вашата светая светих да хлътне в дъното.

— Пак започвате с вашите шегички, нали, приятелю? — Той отиде до портала, вгледа се в змиорката, после рязко се обърна. — Колко още хора има в самолета ви?

1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 95
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)