Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Черният списък
Черният списък - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Черният списък

Электронная книга - «Черният списък». Краткое содержание книги:

През 1992 година Александра Маринина, кандидат на юридическите науки и водещ специалист по анализиране и прогнозиране на престъпността, написва първия си роман. След като напуска милицията с чин подполковник, тя се отдава изцяло на литературната си кариера. Досега е продала над 31 милиона екземпляра от книгите си, което я превърна в най-продавания руски автор днес. В южно крайморско градче на Русия се провежда кинофестивалът „Златният орел“. И тъкмо тук са убити трима актьори и един режисьор. Какво обединява тези хора? Отговорът е ясен: смъртта. Но защо? Този въпрос, с риск за живота си, разнищва следователят от Московското управление на МВР Владислав Стасов, дошъл на почивка с малката си дъщеричка. Помага му — в заплетените ситуации и в сърдечните терзания — следователката от Санкт Петербург и авторка на криминални романи Татяна Томилина, също курортистка в слънчевия юг. КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ЧИТАТЕЛИ Много ми е приятно, че книгите ми се превеждат в България и моите любими герои вече ще говорят и на български език. Искрено се надявам, че за вас ще бъде интересно да прочетете не само как и защо се извършват престъпления в Русия, но и за това как живеят сега хората в нашата страна, за какво мислят, мечтаят, на какво се надяват и от какво се страхуват. Моите романи са за любовта, за ревността, за омразата, за отмъщението, за дружбата и предателството, за честта и безчестието, т. е. за това, което е близко и разбираемо за всеки човек, независимо в коя страна живее и на какъв език говори. Надявам се, че прочитът на моите книги ще ви достави поне малко удоволствие. И предварително ви благодаря, че ще ги прочетете. Желая ви успехи, щастие и благополучие! С уважение и любов: Александра Маринина
1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 109
Перейти на страницу:

На около двеста метра от къщи почувствах, че в един от подготвените от мен капани се е хванал някой. Шумът от стъпки зад гърба ми ме преследваше най-малко десет минути. Аз ту ускорявах крачка, ту я забавях, но звукът оставаше еднакъв — нито по-тих, нито по-силен, а това означаваше, че човекът, който ме следва, стриктно спазва дистанцията. Какво пък, значи денят ми не бе минал напразно.

На двора заварих картинка от серията в очакване на войник от фронта. Около сервираната маса седяха Татяна, Ирочка и Юра Мазаев и напрегнато мълчаха. Пред тях имаше чисти чинии и недокоснати блюда с гозби. И въпреки опашката, която бях усетил, за миг се отпуснах, усещайки как по лицето ми се разлива идиотска усмивка. Те са ме чакали. Те са се тревожили за мен!

— Владик!

— Дима!

— Слава! — казаха те в един глас, а Ирочка, неизвестно защо, се разплака.

— Толкова се тревожехме! — хлипаше тя. — Каза, че няма да закъсняваш… От осем часа седим като на тръни, а сега е почти единайсет.

— Глупости! — заявих гръмогласно. — Какво е единайсет часа за човека отпускар! Час за лягане на децата! Сега ще хапнем и ще излезем да се поразходим.

— Не се ли находи? — присмехулно попита Таня. — Какво прави цял ден?

Краката ме боляха, аз седях на пейката до масата и мисълта да стана и да тръгна нанякъде ми се виждаше непоносима. Но трябваше непременно да извадя наяве моя преследвач, затова продължавах на висок глас да приказвам разни глупости: колко е полезно човек да се разходи преди лягане, а най-вече е полезно да подиша морски въздух.

— В края на краищата не ви насилвам — казах и направих обидена физиономия. — Вие — както искате, но ние с Таня отиваме към морето. Тръгваме ли, Танюша?

При тези думи доста силно настъпих по крака седналия до мен Мазаев. Изненадан така, Юра се намръщи и извика от болка.

— Да бе, вървете двамата, погукайте си, гълъбчета — ехидно отвърна той. — А ние с Ирочка сме достатъчно възрастни, за да се разхождаме, хванати за ръце. Ще намерим какво да правим и тук.

Понечих да прихна, както беше редно според сценария, но срещнах студения поглед на Татяна и си затворих устата. Тя не разбираше замисъла ми и поведението ми й изглеждаше глупаво и просташко. Пресегнах се през масата, улових пръстите на Таня и ги целунах, като я гледах предано в очите. Лицето й омекна, устните трепнаха в едва забележима усмивка. Знаех със сигурност, че сред гъстия кадифен мрак на южната нощ само на няколко метра от нас стои някакъв човек и внимателно слуша всяка произнесена от нас дума, затова не казах нищо повече, само целунах нежните прохладни пръсти на жената, за която смятах да се оженя.

В дванайсет без няколко минути Татяна слезе от стаята си, облечена с широката пола и тънкия нежно люляков пуловер, и ние тръгнахме на разходка, като помахахме с ръце на Ирочка и Юра Мазаев.

— Обиди ли се? — плахо попитах Таня и по-силно притиснах до себе си топлия й, заоблен лакът.

— Не. Но не обичам да съм мор, особено когато моите карти напълно позволяват да играя активно.

— Играеш преферанс? — учудих се аз. — Откъде тези сравнения?

— Дима, но нали съм следовател — засмя се тя, — а не търговка на пазара! Не произвеждам незаконно алкохол, но знам как се прави. Познавам технологията на злоупотребите в химическата промишленост, макар че по професия не съм химичка или крадец.

— Сега ще проверим — казах весело. — Аз отидох при криминално проявения тип Жорик и му казах да научи кой има апаратура за нощни снимки. Шест пики.

— Искал си да намериш човека, който ни е снимал по време на непристойното прелюбодеяние в градината. Шест спатии.

— Отидох при криминалния тип Жорик. Шестте спатии са тук.

— Искал си местните криминални среди да научат за намеренията ти. Шест кари.

— Намерих човека, който има такава апаратура и научих, че по-малкото му глупаво братче я е дал назаем на някого срещу добри пари. Шест купи.

— Информирал си за намеренията си средата на полукриминализираните непълнолетни. Шест без коз.

— По пътя към къщи разбрах, че някой се мъкне подире ми. Седем пики.

— И ни предложи да излезем на разходка, за да го примамиш да ни последва. Седем спатии.

— Не предложих просто на вас да излезем на разходка. Седемте спатии са тук.

— Предложи на мен да излезем. Искаш Юра Мазаев да те прикрие. Седем кари. Предай се, Стасов. Червените ти бои са слаби, а на осем спатии не можеш да ги изкараш.

Разсмях се и силно притиснах Татяна до себе си.

1 ... 78 79 80 81 82 83 84 85 86 ... 109
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)