Битката за Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Битката за Фондацията». Краткое содержание книги:
— Защо? — запита Тенар. — Не ми харесват проявите на слабост.
— Съвсем правилно, генерале, съвсем правилно. Вашият инстинкт както винаги е верен, само че на мен ми се струва, че интересите на държавата изискват да знаем какво и под каква форма честването на рождения ден (а то е точно в момента) може да включва.
— Така ли?
— Всяко знание е полезно. Бихте ли желали да видите част от празненството?
Лицето на генерал Тенар си остана мрачно:
— Необходимо ли е?
— Мисля, че ще го намерите за интересно, генерале.
Записът — и като образ, и като звук — беше отличен и за известно време веселието от празника изпълни доста невзрачната стая, в която седеше генералът. Ниският глас на Лин служеше за коментар:
— Повечето от това, генерале, става в комплекса на Проекта, но участва и останалата част от университета. След малко ще го видим от птичи поглед и ще можете да забележите, че празненството се е разпростряло нашироко. Всъщност макар в момента да не разполагам с доказателства, тук и там из планетата има кътчета — главно в различни университети или сектори, — където се правят разнородни, така да се каже, съпразненства. Честването продължава и ще трае поне още един ден.
— Да не искаш да ми кажеш, че честването е из цял Трантор?
— В известен смисъл да. Участват главно интелектуалните класи, но е учудващо широко разпространено. Възможно е да викат от радост дори на други светове освен Трантор.
— Откъде притежаваш този запис?
Хендър Лин се усмихна:
— Съоръженията ни в Проекта са доста стабилни. Имаме достоверни източници на информация и затова не могат да се случат много неща, за които да не разберем веднага.
— Е, добре, Лин, какви са изводите ти от ситуацията?
— Струва ми се, генерале, и съм сигурен, че и на вас тъй ви се вижда, че Хари Селдън е фокусът на един култ към личността. Той така се е самоидентифицирал с психоисторията, че ако се избавим от него по прекалено явен начин, може напълно да разрушим доверието в науката. Това няма да ни е от полза. Иначе, генерале, Селдън остарява и не е трудно да си представим, че ще бъде заменен от друг човек: някой, когото бихме могли да подберем и който ще бъде приятелски настроен към великите ни цели и надеждите ни за Империята. Ако Селдън може да бъде отстранен тъй, че да изглежда естествено, повече не ни е нужно.
Генералът каза:
— И ти мислиш, че трябва да се срещна с него?
— Да, за да прецените качествата му и да решите какво да правим. Само бъдете предпазлив, понеже той е много известен.
— И по-рано съм си имал работа с известни хора — мрачно отвърна Тенар.
13
— Да — забеляза уморено Хари Селдън, — голям триумф беше. Изкарах чудесно. Не мога да изтрая да стана на седемдесет, та да го повторя. Истината обаче е, че съм изтощен.
— Тогава добре се наспи през нощта, татко — кимна с усмивка Рейч. — Лекарството е просто.
— Не зная доколко ще успея да се отпусна, когато след няколко дни ще трябва да се срещна с нашия велик ръководител.
— Няма да го видиш сам — строго рече Дорс Венабили.
Селдън се намръщи:
— Това повече не го казвай, Дорс. За мен е важно да го видя насаме.
— Но така няма да си в безопасност. Помниш ли какво стана преди десет години, когато не ми позволи да дойда с теб да посрещнеш градинарите?
— Както ми го напомняш по два пъти седмично, Дорс, няма шанс да го забравя. И сега обаче смятам да ида сам. Какво може да ми направи, ако един съвършено безопасен стар човек като мен отиде да разбере намеренията му?
— Е, какво мислиш, че ще иска? — запита Рейч, гризейки кокалчето на пръста си.
— Предполагам, че ще бъде онова, което винаги искаше Клеон. Ще излезе, че е открил, че психоисторията по някакви пътища може да предвижда бъдещето, и ще пожелае да я използва за собствените си цели. Преди близо тридесет години казах на Клеон, че науката още не може да го прави, и продължих да му го повтарям през целия период на службата ми като Първи министър, а сега ще трябва да потвърдя същото на генерал Тенар:
— Смяташ ли, че ще ти повярва? — усъмни се Рейч.
— Ще измисля начин да бъда убедителен.
— Не искам да ходиш сам — рече Дорс.
— Това, че не искаш, Дорс, не променя нещата.
В тоя момент се намеси Тамуил Илар:
— Аз съм единственият човек тук, който не е от семейството, и не знам дали моята забележка ще е добре дошла.
— Давай — кимна Селдън. — Щом сте почнали, карайте всички.
— Бих желал да предложа компромисен вариант. Защо с маестрото да не идем още няколко души? Само няколко. Можем да се държим като негов триумфален екскорт, един вид като финал на честването на рождения му ден. Чакайте, нямам предвид всичките да се стълпим в кабинета на генерала. Нямам предвид дори да влезем в парка на Императорския дворец. Може просто да наемем хотелски стаи в Императорския сектор близо до парка — хотелът „Краят на купола“ идеално ще ни пасне — и навярно генералът също ще си отбележи едно наум. Ако знае, че там ние ви чакаме да се върнете, може да се откаже да се държи неприятно.