Брачни игри
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: duncan sisters #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачни игри». Краткое содержание книги:
Дъглас остана до Мери Уинстън, заслушан в коледните песни. Дженкинс или някой от другите прислужници постоянно пълнеха чашата му с пунш и той се чувстваше топло и уютно. Очевидното добро настроение на господаря и арендаторите разсея неговото граничещо с презрение недоверие към привилегиите и традициите на английската аристокрация. Нито следа от пренебрежителна снизходителност от страна на семейство Дънкан. Дъщерите на лорда помагаха на прислугата да нахрани певците с вкусни пастетчета, лично пълнеха чашите с греяно вино и бъбреха оживено с малки и големи.
Направи му впечатление, че Частити се занимаваше най-вече с децата и често коленичеше, за да им говори от същата височина. При това се усмихваше очарователно, лицето й сияеше, големите кафявозлатни очи бяха изпълнени с топлина. Погледът му я следеше с копнеж. По едно време тя вдигна глава и забеляза, че той я наблюдава. Изчерви се леко, бързо му обърна гръб и подаде ръка на следващото дете.
Беше съвсем естествено да отиде при нея — все пак тя беше домакинята — но не можеше да остави Мери Уинстън без партньор. Не искаше да е безсърдечен, не и след неучтивостта на Лаура. Точно тогава при тях дойде, подскачайки, детето, което беше забелязал преди малко.
— Здравейте — каза то. — Аз съм Сара Малвърн, а вие сигурно сте доктор Фарел.
— Отгатна — кимна с усмивка Дъглас.
— Сигурно за първи път ще прекарате Коледа тук? И аз. Мисля, че е прекрасно. Днес дойдоха певците, после ще има вечеря… за съжаление не ми разрешиха да остана долу и с Мери ще вечеряме горе, но и ние ще ядем печено пиле като вас. Няма да дойда и на среднощната служба, понеже не обичам да ходя на църква, пък и утре след закуска ще отидем всички. Преди обяда ще раздадат подаръците, а следобедът ще мине в игри. Вечерята ще е студена, защото слугите ще имат бал и ние трябва да се обслужваме сами. Утре ще остана до късно в залата, защото ще има много игри — криеница и сляпа баба, каза леля Час. — Момиченцето кимна доволно. — А на втория ден на Коледа е ловът и аз ще участвам заедно с татко и с Прю. После съседите ще се съберат за ловна закуска, макар че това не е закуска, защото се прави следобед, когато всички се върнат. След закуската лорд Дънкан ще раздаде коледни подаръци на прислугата. — Тя спря за миг и пое дълбоко въздух, вероятно за първи път след началото на тирадата си. — Тук го наричат ден на пакетчетата.
— Сара е много развълнувана — обясни с усмивка Мери. — Това е първият й истински коледен празник.
— И по-рано имаше Коледа — възрази Сара съвсем сериозно и изведнъж заприлича на възрастен човек, — но винаги бяхме само татко, Мери и аз. — Тя се обърна с усмивка към Мери. — Разбира се, че беше хубаво да празнувам Коледа с теб и татко, но голямата компания е нещо съвсем друго, нали? Истинско семейно празненство. И лелите са тук, и много гости. — Тя направи широк жест с ръка.
— Права си, това е истински семеен празник — кимна сериозно Дъглас и смигна съзаклятнически на Мери Уинстън, която му отговори с усмивка.
— Вие празнували ли сте Коледа в голямо семейство, доктор Фарел? — попита Сара.
— О, да, винаги досега. Трябва да знаеш, че имам шест сестри.
— Шест? — Момиченцето се ококори смаяно. — По-големи или по-малки?
— Всички са по-големи от мен.
— Разкажете ми за тях — поиска енергично Сара.
Сега вече Мери Уинстън се намеси енергично:
— Не бива да обсебваш вниманието на доктор Фарел, Сара. Сигурно има и други хора, които искат да поговорят с него.
— О, но аз не виждам никого. — Сара се огледа наоколо. Дъглас също не виждаше никого, но много му се искаше да поговори с Частити. Колкото повече се бавеше със завръщането към предишната непринуденост, толкова по-силен щеше да става споменът за целувката и неловкостта помежду им да се засилва. За съжаление Частити се бе изгубила сред голямата група деца и не изявяваше желание да отговори на погледа му.
— Не искате ли да дойдете с мен и да се запознаете с татко и чичо Макс? — попита Сара и посегна към ръката му. — Аз ще ви представя.
— Вече се запознахме — отговори Дъглас.
— Тогава пак ще си поговорите с тях — реши веднага момичето. — Мери също ще дойде, нали, Мери?
— Според мен не бива, Сара — възрази гувернантката. — Ти и господин Фарел можете да отидете и да си поговорите с татко ти и с господин Енсор. През това време аз ще поседя при лелите на лейди Малвърн. — Тя кимна на Дъглас с приятелска усмивка и се запъти към двете стари дами.