По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— Добре — каза Ричър. — Тогава няма да ти дам човека. Вместо това ще ти дам огледало с дръжка.
— Дай ми човека — каза Лейн.
— Плати ми цената.
— Пазариш се значи?
— Само глупаците си нямат цена.
— Висока цена.
— Заслужавам я.
— Мога да ти изтръгна признанието с бой — каза Лейн.
— Не, не можеш — отвърна Ричър.
От началото на разговора не беше помръднал. Седеше на канапето с отпуснати крайници, ръцете му бяха на облегалката, краката му бяха разкрачени, беше висок метър и деветдесет и три, тежеше сто и десет килограма и представляваше идеалното изражение на физическа сила и самоувереност.
— Само се опитай, и ще те сгъна на две, а после ще ти набия Перес в задника като пирон, като използвам главата на Адисън за чук.
— Не обичам заплахите.
— И това го казва човекът, който ми обеща да ме ослепи?
— Тогава бях изнервен.
— Тогава аз бях беден. И още съм.
В стаята за момент настъпи мълчание. После Лейн каза:
— Добре.
— Добре какво? — попита Ричър.
— Добре, един милион долара. Кога ще получа името му?
— Утре — отвърна Ричър.
Лейн кимна. Обърна се и каза на хората си:
— Да тръгваме.
И тогава Адисън се обади:
— Трябва да отида до тоалетната.
47
Въздухът в стаята беше горещ и задушен.
— Къде е тоалетната? — попита Адисън.
Ричър бавно се изправи и отвърна:
— Да не съм архитект?
Но погледна над лявото си рамо, към вратата на кухнята. Адисън проследи погледа му и пристъпи натам, а Ричър пристъпи в другата посока. Беше съвсем малка, психологически хореографирана стъпка, но заради малките размери на стаята беше достатъчна, за да размени относителните им места в нея. Сега Ричър беше по-близо до банята.
— Това май е кухнята — каза Адисън.
— Не знам — отвърна Ричър. — Провери.
Той застана на позиция в края на антрето и загледа как Адисън отваря вратата на кухнята. Адисън хвърли бегъл поглед, колкото да се убеди, че не е тоалетната, и отстъпи навън. После спря, сякаш се движеше на забавен кадър. И отново погледна в кухнята.
— Кога е заминал Хобарт за южните щати? — попита той.
— Не знам — отвърна Ричър. — Днес, предполагам.
— Много е бързал. На котлона има супа.
— Смяташ, че е трябвало да измие чиниите?
— Повечето хора биха го направили.
— Повечето хора с отрязани ръце?
— Тогава как изобщо е сготвил супата?
— Някой му е помогнал — обясни Ричър. — Не мислиш ли? Някой от социалните служби например. Линейката идва да натовари Хобарт и ти смяташ, че някой санитар на минимална работна заплата ще остане след него, за да почисти? Защото аз не вярвам.
Адисън сви рамене и затвори вратата на кухнята.
— Тогава къде е тоалетната? — попита той.
— Върви си вкъщи и използвай твоята — посъветва го Ричър.
— Какво?
— Някой ден Хобарт ще се върне тук с метални протези на ръцете, с които ще може сам да си разкопчава ципа на панталона, и тогава той няма да иска ти да си пикал в същата тоалетна чиния като него.
— Защо?
— Защото не заслужаваш да пикаеш в същата тоалетна чиния. Защото си го изоставил.
— Нямаше те там, за да знаеш.
— За което можеш да благодариш на щастливата си звезда. Защото, ако бях там, щях да те наритам и да те завлека до предната позиция за ушите.
Едуард Лейн пристъпи напред, за да се намеси.
— Жертвата беше необходима, за да се спаси целият екип.
Ричър го погледна право в очите.
— Жертвата и спасяването са две различни неща.
— Не оспорвай заповедите ми.
— И ти не оспорвай моите — отвърна Ричър. — Изкарай тези плъхове оттук. Нека да пикаят в канавката.
Настъпи дълга тишина. Лицето на Перес беше безизразно, Адисън се мръщеше, а Лейн го гледаше пресметливо.
— Името — каза накрая той. — Утре.
— Добре — обеща Ричър.
Лейн кимна на хората си и те излязоха в същия ред, в който бяха влезли. Първо Перес, после Адисън и накрая Лейн. Ричър чу как изтрополиха надолу по стълбите, входната врата към улицата се затръшна и той се върна в спалнята. Там ги проследи с поглед, докато се качваха в черния рейндж роувър и потегляха на север. Изчака една минута и когато прецени, че вече са минали светофара на Хаустън Стрийт, се върна в антрето и почука на вратата на банята.
— Тръгнаха си.
Ричър занесе Хобарт на канапето и го подпря да седне като парцалена кукла. Ди Мари отиде в кухнята, а Полинг сведе очи и каза:
— Чухме всичко.
— Супата още е топла — обади се Ди Мари. — Имахме късмет, че този човек не се доближи до нея.
— Той имаше късмет — отвърна Ричър.