Повелителката на Авалон
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: avalon #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на Авалон». Краткое содержание книги:
Три забележителни жени властват духом над Римска Британия, три Повелителки на Авалон се борят със собствената си орис, за да се сбъдне пророчеството — да дойде Защитникът на Британия, Свещеният владетел, легендарният крал Артур…
Това е предисторията на „Мъглите на Авалон“. В епично великолепие оживяват древни битки. Римският орел е вкопчен в смъртна схватка с британския дракон, хищни саксонски пирати давят в кръв страната; новата вяра в един кротък Бог се налага с огън и меч — и над всичко сияе във вечна сила Светият Граал.
Вретеното натежаваше от изпредената вълна. Телери го спусна надолу, докато върхът му опря една от каменните плочи, и удължи нишката между него и хурката. Щеше да навие преждата, веднага щом свърши с последната вълна.
Старата Сигфола, която се справяше по-бързо от всички, въпреки изкривените си от старостта стави, сега предеше лен. Вълната вземаха от собствените си овце, но ленът купуваха или им го даряваха поклонници, пристигнали на Авалон. Телери си каза, че част от него идеше може би от складовете на собствения й баща — като част от даровете, които бе изпратил след пристигането й тук.
— Вълнените платове тъчем, за да ни топлят през студените месеци — поде Сигфола, — а дебелите ленени платна — за да бъдат летните дрехи по-здрави. Но какво можем да изтъчем от такава фина нишка?
Вретеното се въртеше неуморно и точеше нишка — толкова фина, че бе почти невидима.
— Може би от него ще тъчем воалите на жриците? — попита Лина.
— Да, но не защото това е най-хубавият лен, а просто защото дава най-тънка нишка. Това не означава, че твоята нишка може да бъде толкова груба и неравна — допълни рязко старата жена. — Ябълковото дърво не е по-свято от дъба, нито пък житото е за предпочитане пред овеса. Всяко нещо има свое предназначение. Някои от вас ще станат жрици, други ще се върнат у дома, за да се омъжат. В очите на Богинята всеки житейски път е еднакво ценен. Трябва да се стараете да изпълните своето предназначение, което ви е определено свише, колкото е възможно по-добре. Дори цял живот да предете коноп за чували, трябва да вършите работата си колкото е възможно по-добре, Разбирате ли ме?
Няколко чифта очи срещнаха старческия й поглед и бързо се отклониха.
— Сигурно мислите, че ви караме да тъчете просто за да ви намираме някакво занимание? — Сигфола поклати глава. — Можем да купуваме плат за дрехи, както купуваме и други неща. Но платът от Авалон не е като другите. Не знаете ли, че преденето е занимание с вълшебна сила? Когато говорим за свети неща, докато работим, в нишката се вплита нещо повече от вълната и лена. Вижте как се преплитат нишките в изпреденото — поединично са крехки и слаби, но сплетат ли се, добиват нова сила. А още по-здрава става нишката, ако пеете, докато предете, или ако шепнете заклинания за сила.
— Кажи ни, мъдра Сигфола, какво е заклинанието, което ще вплетеш във воала на Повелителката на Авалон? — попита Телери.
— Всичко, за което говорихме, е вече вплетено в тези нишки — отвърна Сигфола. — Смяната на сезоните, отиването и връщането — подобно на движението на вретеното. И други неща ще бъдат добавени при тъкането му — миналото и бъдещето, светът отвъд мъглите и тази свещена земя, на която живеем.
— Ами боядисването? — попита Лина.
Сигфола се усмихна.
— То символизира всеобхватната и всепроникваща любов на Богинята към всички ни…
— Дано тя ни закриля тук… — прошепна Лина.
— Винаги досега ни е закриляла — отвърна старицата. — През по-голямата част от дългия ми живот в Британия е царувал мир, били сме част от една обединена империя. Затова страната процъфтяваше.
— Пазарите са пълни, но хората няма с какво да пазаруват — възрази Телери. — Може би ти не го виждаш, защото отдавна живееш тук, но аз дълги години съм слушала оплакванията на просителите, които идваха в двора на баща ми, за да не съзнавам какво става всъщност. Стоките, които внасяме от другите части на империята, стават все по-скъпи, нашите хора имат нужда от все повече средства, за да изхранват себе си и семействата си, и затова нещата, които се произвеждат в нашите земи, също стават по-скъпи.
— Баща ми казва, че за всичко бил виновен Постум, защото се опитал да отцепи западните части на империята — заяви Адуен, на която предстоеше да бъде посветена за жрица заедно с Телери.
— Но нали Постум е бил победен — възрази Лина.
— Да, но повторното обединение на империята не е било от полза. Всичко продължава да поскъпва, изпращат насила младите мъже да се сражават на другия край на света, а няма кой да защитава родните ни земи! — разгорещи се Телери.
— Вярно е — запригласяха останалите. — Пиратите стават все по-нагли.
Сигфола взе нова шепа лен и завъртя наново вретеното.
— Светът се върти също като това вретено… Сигурно е само едно — че доброто и злото се гонят във вечен кръговрат. Няма ли промяна, не може да се роди новото. Дори да се повтаря старото, то става по нов начин — образът на Богинята се мени, но властта й е вечна; Кралят, който жертва живота си за своята земя, се ражда отново, за да принесе нова кръвна жертва… Понякога и на мен ми става страшно, но съм преживяла достатъчно много зими, и съм убедена, че рано или късно пролетта винаги настъпва… — Сигфола вдигна очи към слънцето и на Телери й се стори, че лицето й излъчва собствено сияние.