Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))
- Автор: Александров Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Феноменът НЛО ((хипотези, факти и нови загадки))». Краткое содержание книги:
Респективно с приближаването към тази гранична скорост на електромагнитните вълни ускорението, с което апаратът пътува към бъдещето, се увеличава, като зависимостта е квадратична и се определя от формулите на Айнщайн, дадени в теорията на относителността.
При режим на пътуване към миналото скоростта на базисната ротираща вълна на вихровото поле около апарата вероятно би била близка до 1,41412 C0, или приблизително 424 милиона метра в секунда. При достигане на тази втора гранична скорост времето за наблюдател в апарата би протичало почти със същата скорост като в нашето пространство, само че в обратна посока. За преминаване през енергетичната бариера C0 вероятно се използва втора ротираща прецесионна вълна, която е наложена върху първата, но се движи с много по-висока скорост. Втората вълна би създала тунелен ефект през бариерата C0 и би била хармонична на базисната скорост в тахионното пространство. Скоростите между C0 и 1,41412 C0 вероятно определят едно допълнително пространство, което е разположено перпендикулярно на светлинния конус на Минковски, третиращ бъдещето и миналото на събитията в нашето тримерно пространство.
При скорости, съвсем близки до тази на светлината, от порядъка на 300 милиона метра в секунда в това допълнително измерение времето за наблюдател, достигнал такава скорост, би протекло ускорено, но към миналото. С други думи, пътят към миналото на събитията в нашето тримерно пространство може би задължително би минавал през допълнително тримерно измерение, в което не всички физични закони запазват формата си. По-специално това се отнася за термодинамичните закони и ентропията#. Скоростта на светлината играе ролята на граница между тези две тримерни пространства, нашето и допълнителното.
По-голямата част от втората половина на своя живот Айнщайн е отделил за създаването на математическия апарат, описващ именно допълнителното пространство, за което споменахме.
Освен разгледаните два режима на работа при пътуване към бъдещето и към миналото на нашето пространство вероятно извънземните кораби имат и режими на тунелни преходи при преодоляване на огромните разстояния между звездите в нашата Галактика. При тези преходи може би се използва преминаване през някое от октавните ни измерения. От малко по-напредналите цивилизации от нас вероятно най-вече се използва „Т“-пространството или тахионното пространство, за което се предполага, че е най-близкото до нашето октавно пространство. За момента може да се предположи съществуването на шест октавни пространства, всяко от които има и съответно допълнително. На тяхното разглеждане и на границите между тях ще се спрем по-нататък.
Максимално определената от Айнщайн скорост на светлината основно е валидна само за електромагнитните вълни. Ако НЛО използват за придвижване в пространството гравитационни вълни с носител тахиони вместо фотони, възможно е да достигат скорости, хилядократно превишаващи скоростта на светлината. Теорията, създадена от Айнщайн, Подолски и Розен, напълно допуска движение с подобни скорости, като се използват тунелни преходи, при които времето и другите параметри на пространството се превръщат в комплексни величини.
НЛО, идвайки от други звездни системи, отстоящи на разстояние, измервано със светлинни години, вероятно използват именно подобни скокове в пространството. При тези преходи е напълно възможно времето в корабите на извънземните да ускорява и забавя своя ход и дори в определени моменти да сменя посоката на своето протичане.
Нелинейното протичане на времето е регистрирано както при редица срещи от така наречения III вид, така и при директно изследване на полето в местата на кацане на НЛО. Оказва се, че в тези места свръхточни диференциални хронометри получават базова грешка от 1000 до 10000 пъти над нормалната, при което се регистрира ускоряване на времето с една стотна от секундата при секундни интервали. Нещо повече, в определена малка област от петното на кацане на НЛО е регистрирано увеличение на скоростта на протичане на времето с близо 50%. Тази активна област се намира обикновено на разстояние, равно на половината от радиуса на петното спрямо неговия център. По всяка вероятност на това място се разполага хроналният реактор, задвижващ кацналия НЛО.
Неслучайно хората, пребиваващи в зоната на приземяване на НЛО, получават забележимо ускоряване на пулса на сърцето. Друг интересен факт, който може да се отбележи, е, че при преминаване на светлинен лъч през мястото на кацане на НЛО последният се пречупва с няколко градуса. Ефектът е аналогичен на преминаване на светлина през водна преграда. Скоростта на светлината във водата е близо с една трета по-малка от тази във въздуха и от нея пряко зависи показателят на пречупване. В местата на кацане на НЛО времето вероятно протича ускорено и тъй като скоростта е пряко свързана с времето, за което се изминава определено разстояние, то и светлинната скорост се променя. Все пак ефектът на пречупване на светлината в местата на кацане на НЛО може и да се дължи на изменената диелектрична и магнитна проницаемост на въздуха, тъй като последните излъчват мощни електрични и магнитни полета.