Пирамидата на бог Слънце

— Това се подразбира.

— И да ги вържем.

— Не. Но временно са арестувани и ще бъдат пазени в някоя от стаите на хасиендата. Съдът ще се проведе на двора, та целият ескадрон да има възможност да слуша. Те са в безсъзнание. Да се затворят и пазят, докато се извърши предварителното следствие!

Щастие бе, че младият лейтенант се ползваше с такава любов сред подчинените си. В противен случай изходът на този опасен инцидент навярно би бил друг. Той и Стернау стояха сред суровите войници. По негов знак лишените от съзнание негодяи бяха обезоръжени и отнесени в една малка стаичка, пред чиято врата и прозорец поставиха пост. Сега двамата се запътиха към залата, където разказаха преживелицата си. Мариано настоя Съдът на честта да се проведе в присъствието на обитателите на хасиендата и арестуваните да бъдат доведени под надзора на няколко здрави вакуероси. Двамата се съгласиха и веднага след това бяха извършени приготовленията за заседанието.

Докато уланите долу обсъждаха в отделни групи необикновеното произшествие, дойде старият вахмистър и бе отведен заедно с лейтенанта при пленените бандити, които трябваше да повторят показанията си. Те го сториха и тъй като с това всички приготовления бяха уредени, изнесоха на двора няколко стола и пейки, на които се настаниха главните лица. Лейтенантът седеше край една маса, до него вахмистърът, а вляво и вдясно от тях — подофицерите и сержантите. Те образуваха състава на съда. Следващата страна заеха Стернау и Мариано — те бяха обвинителите. Срещу тях седяха Унгер, хасиендерото и двете дами, като свидетели, а от четвъртата страна бяха застанали на известно разстояние уланите, редом с повечето вакуероси и сиболероси като зрители.

Сега бяха доведени Вердоха и Пардеро. Изобщо не може да се опише в какво състояние се намираха. Такова положение, такова унижение те никога не бяха считали за възможно. Кипяха от ярост и ако можеха да се ползват от десните си ръце четиримата вакуероси, които ги доведоха, едва ли щяха да ги удържат.

— Какво значи това? — извика Вердоха, забелязвайки събранието. — Какво стърчите тук? — изрева към войниците. — Обирайте си парцалите, кучета!

— Въздържайте се, сеньор Вердоха! — предупреди лейтенантът като председател. — Застанал сте пред нас в качеството на обвиняем и само от вашето държане зависи как ще се отнасяме с вас.

— Като обвиняем? — викна оня. — И кой ме обвинява?

— Веднага ще разберете.

— И кой ще ми е съдия?

— Ние, които виждате да седим тук.

Тогава Вердоха прихна в гръмък, подигравателен смях.

— Сред безумци ли се намирам? Моите войници искат да ме осъдят! Мерзавци такива, я да вървите по местата си! Ще наредя да ви разстрелят!

Той вдигна левия си юмрук и пристъпи да удари вахмистъра, ала му бе попречено от вакуеросите да го стори.