Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3
- Автор: Ларссон Стиг
- Серия: Милениум #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Взривената въздушна кула. Книга 3». Краткое содержание книги:
Свикна да я посещава два пъти в седмицата. Посещенията бяха извън неговия график, тъй като неин лекуващ лекар беше доктор Хелена Ендрин. Но Андеш Юнасон беше шеф на травматологията и се чувстваше безкрайно доволен от стореното от него в нощта, когато докараха Лисбет Саландер в спешното. Тогава взе правилното решение да отстрани куршума и доколкото виждаше, нямаше никакви последствия, като празноти в мисълта, занижени телесни функции или други недъзи. Ако оздравяването ѝ продължаваше така, щеше да напусне болницата с белег на главата, но без други усложнения. А какви белези се бяха образували в душата ѝ, той не можеше да каже.
Отиде в стаята си и забеляза, че мъж в тъмно сако се е облегнал на стената до вратата му. Имаше гъста коса и добре поддържана брадичка.
– Доктор Юнасон?
– Да?
– Здравей, името ми е Петер Телебориан. Главен лекар съм в психиатричната клиника „Санкт Стефан“ в Упсала.
– Да, познах те.
– Добре. Нужен ми е личен разговор с теб, ако имаш малко време.
Андеш Юнасон отвори вратата на стаята си.
– С какво мога да ти помогна? – запита Андеш Юнасон.
– Става дума за една от твоите пациентки. Лисбет Саландер. Трябва да я видя.
– Хм… В такъв случай трябва да поискаш разрешение от прокурора. Тя е арестувана и посещенията при нея са забранени. Такива посещения трябва да се заявяват и предварително при адвоката на Саландер…
– Да, да, знам. Мислех, че в този случай можем да избегнем цялата тази бюрокрация. Аз съм лекар и можеш без уговорки да ми осигуриш достъп до нея по чисто медицински причини.
– Да, така може да се мотивира. Но не разбирам в каква връзка.
– Бях няколко години психиатър на Лисбет Саландер, когато бе въдворена в „Санкт Стефан“ в Упсала. Следил съм я, докато навърши 18 години, когато съдът я пусна в обществото, макар и под попечителство. Може би трябва да спомена, че аз се възпротивих на това. Оттогава тя се вихри и днес виждаме резултата.
– Разбирам – каза Андеш Юнасон.
– Все още чувствам голяма отговорност за нея и затова бих искал да получа възможност да преценя доколко положението се е влошило през последните десет години.
– Влошило?
– В сравнение с времето, когато бе лекувана в пубертета. Мислех, че ние, лекарите, можем да намерим приемливо решение.
– А, докато не съм забравил… Може би ще ми помогнеш в нещо, което не разбирам съвсем, казано между нас, лекарите. Когато я приехме тук, в болницата, разпоредих да се направят обширни медицински изследвания. Един колега изиска съдебномедицинския доклад, който бе съставен от някой си доктор Йеспер Х. Льодерман.
– Точно така. Бях ръководител на Йеспер, когато готвеше доктората си.
– Разбирам. Но забелязах, че съдебномедицинският доклад е много неясен.
– Така ли?
– Не съдържа никаква диагноза, повече прилича на академично проучване на мълчалив пациент.
Петер Телебориан се засмя.
– Да, хич не е лесна. Както личи от доклада, постоянно отказваше да участва в разговори с Льодерман. Като резултат му се наложи да се изразява малко неясно. Което бе доста коректно от негова страна.
– Разбирам. Но във всеки случай препоръката беше тя да бъде принудително затворена в клиника.
– Това се дължи на предишната ѝ история. Имаме нейна многогодишна клинична картина.
– Ето това е, което не разбирам. Когато я приехме тук, изискахме болничния ѝ дневник от „Санкт Стефан“. Но още не сме го получили.
– Съжалявам. Но по решение на съда той е засекретен.
– Разбирам. И как ще можем тук, в Салгренската болница, да ѝ осигурим добро лечение, ако нямаме достъп до болничния ѝ дневник? Фактически сега ние носим медицинска отговорност за нея.
– Грижил съм се за нея от дванайсетгодишна възраст и не вярвам да съществува друг лекар в Швеция, който да има такава представа за болестта ѝ.
– Която е…?
– Лисбет Саландер страда от сериозно психично смущение. Както знаеш, психиатрията не е точна наука. Не бих искал да се обвързвам с диагноза. Но тя страда от силно изразен параноидно-шизофренен синдром. В картината влизат и периоди на маниакална депресия. Освен това ѝ липсва емпатия.
Десетина секунди Андеш Юнасон изучаващо разглеждаше доктор Петер Телебориан, преди да разпери ръце.
– Няма да споря с доктор Телебориан, но никога ли не си обмислял възможността за някоя по-проста диагноза?
– Например?
– Например синдрома на Аспергер. Разбира се, не съм ѝ правил психиатрично изследване, но ако спонтанно трябва да направя предположение, според мен по-скоро става дума за някаква форма на аутизъм. Това би обяснило нейната социална неприспособимост.