Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
На около три метра от арката гората изведнъж изчезна и се появи поляна с диаметър около двайсет метра. В далечния й край, около една грубо скована дървена барака, бяха паркирани двайсетина коли. Над вратата на бараката висеше табела с надпис Фулмуун, също изписан на ръка. Имаше изрисувано нещо, което наподобяваше богиня-майка от палеолитния период — с огромни гърди и бедра и едва загатнати ръце, крака и глава.
Паркирах до едно старо, очукано волво, слязох от колата и се огледах. Никой не дойде при мен и не ме извика. Вратата на бараката под табелата с богинята си оставаше затворена.
Във въздуха се носеше мирис на бор, влажна земя и запален огън. Откъм дърветата, встрани от бараката, се носеше музика. Пан-флейта ли беше? Или музиката беше на запис? Не можех да определя със сигурност.
Заобиколих постройката и видях пътека, която водеше към източника на музиката. Слънцето залязваше. Горите тънеха в полумрака, който настъпва, преди да падне нощта. Не се обаждаха никакви птици. Само от време на време някое подплашено животно се шмугваше в гъсталака.
Докато си проправях път, разбрах, че музиката всъщност идва от китара и флейта. Самотен женски глас пееше песен, чиито думи не можах да различа.
Скоро забелязах между дърветата да проблясва огън. След още десетина стъпки достигнах до втора поляна, много по-малка от онази около бараката. Спрях в края на гората и с поглед затърсих Дженифър. Никой не забеляза присъствието ми.
На поляната имаше повече хора, отколкото бях очаквала, може би около трийсетина души. Някои от тях седяха на пънове около огъня, други стояха прави на групи и разговаряха.
Една жена свиреше на китара. Беше четирийсет-петдесетгодишна, с дълга сива коса и много бижута по себе си. Флейтистът беше човек, чийто пол беше трудно да се определи. По неговите бузи и чело бяха изрисувани преплетени змии. Певицата беше младо момиче от азиатски произход.
Зад музикантите единайсет жени и един мъж следваха инструкциите на жена, облечена в богато избродирана роба.
— Вдигнете ръце към небето.
Двайсет и четири ръце се вдигнаха нагоре.
— Вдишайте дълбоко. Проследете дъха си. Почувствайте го как навлиза във всяка част на тялото ви, плъзга се надолу към гърлото ви, към сърцето, към гърдите, към слънчевия сплит, към гениталиите, към краката ви. Направете го отново. Един. Два. Три. Четири пъти.
Последва голямо дишане и размахване на ръце.
— С всеки свой дъх приемете благословията на вселената. Пет. Шест. Седем пъти.
Отново последва вдишване.
— Приемете дълбокия вътрешен покой. Оставете се да ви обземе пълно спокойствие.
Жената с бродериите допря ръце до устата си.
— А сега благодарете на самите себе си. Обичайте себе си. Целунете ръцете си.
Жената с бродериите целуна дланите си. Останалите направиха същото.
— Целунете кокалчетата на ръцете си. Целунете пръстите си. Вие сте любов!
За щастие в този момент забелязах Дженифър. Беше с джинси и черен суитчър с качулка. С дълъг железен прът избутваше пъновете в огъня, а около нея, като малки червени звезди, носени от вятъра, се вдигаха искри.
Заобиколих по края на поляната и се доближих до нея.
— Здрасти — поздравих аз.
Дженифър вдигна поглед, кожата й светеше като кехлибар на светлината на пламъците. Усмивка огря лицето й.
— Значи ни откри.
— Групата е… — Не можех да намеря точните думи. — По-голяма е, отколкото очаквах.
— Всъщност днес са се събрали доста малко хора. В момента сме между два големи празника и тази вечер не празнуваме нищо специално.
Сигурно съм изглеждала объркана.
— Хайде да седнем — усмихна се тя.
Последвах я до един от пъновете около огъня.
— Ето, това е уика в истинската си същност.
— В сбита форма — отбелязах аз.
Дженифър кимна.
— Последователите на уика признават съществуването на много древни богове и богини — Пан, Дионис, Диана. Но според нас Богът и Богинята са символи, а не живи същества. — Направи жест с ръка, сякаш да обхване всичко около нас. — Те са в дърветата, в езерото, в цветята, във вятъра, в нас самите. Във всяко творение на природата. Ние гледаме на всичко на Земята по този начин и се отнасяме към него като към различна проява на божественото. Разбираш ли какво искам да ти кажа?
Кимнах, макар че не бях много убедена в това.