Преследвана

— Всеки момент — казах аз, все още загледана в котките. — Я чакайте малко. Нашите котки са тук, но какъв е този огромен сив котарак, ей там, и онова бежово мъниче, дето се притиска в него?

— Големият е мейн-куунът на Дракона — обясни Деймиън. — Казва се Сенкогрив.

Преподавателят, когото всички наричахме Дракона, е нашият професор по фехтовка, истински виртуоз в своята дисциплина. Деймиън беше един от най-добрите фехтовачи, затова не беше чудно, че познава котката на учителя си.

— А другата мисля, че е Гуинивиър, котката на професор Анастасия — каза Ерин.

— Абсолютно си права, сестра ми — припя като ехо Шоуни. — Тя винаги се мотае около нас в часовете по магии и ритуали.

— Ами онази там? — посочих една странно позната сиамка, чиято козина преливаше от сребристобяло към лунно с нежни по-тъмни петна по ушите и муцунката. Изведнъж се сетих откъде я познавам и отговорих сама на въпроса си. — Тази е на професор Ленобия. Не й знам името, но съм я виждала с нея около конюшните.

— Чакай да изясним нещата: нашите котки плюс котките на Дракона, неговата съпруга и професор Ленобия изведнъж решават да се съберат в стаята на Зоуи — замисли се Дарий.

— Защо са тук? — попита Ерин вместо всички нас. Отговорих на въпроса й с въпрос.

— Днес виждали ли сте други котки? Имам предвид, докато сте били в час или на обяд, или тук, в общежитието видяхте ли наоколо да се мотаят и други котки?

— Не — отговориха близначките в хор.

— И аз не съм — отвърна и Деймиън.

— Нито една — обади се Афродита.

— Докато двамата с теб се придвижвахме от лечебницата към общежитието, ти ми каза, че не виждаш наоколо котки — напомни ми Дарий. — И си помислих, че това е лош знак — казах аз.

— И все още го мисля.

— Защо ще изчезват всички котки, като изключим тези? — попита Деймиън.

— Котките мразят човеко птиците — опитах се да обясня нещата. — Нала направо пощурява, когато някоя от тях се появи.

— Не, тук има нещо друго — поклати глава Афродита. — Ако беше само за това, че мразят гарваните, щяха всички да се скрият. Но тук виждаме отбрана група.

— Може би си права — съгласи се Дарий. — Може в тези котки да има нещо специално.

— Мразя да се държа като кучка — или пък не мразя… но може ли да забравим за момент за проклетите котки? Искам да знам кой обезобрази лицето на моето момче.

— Калона — отвърнах аз, понеже Дарий беше прекалено зает да раздава усмивки заради присъдената му от Афродита титла моето момче, за да отговори.

— Ето, от това ме беше страх — въздъхна Деймиън. — Как се случи?

— Дарий нападна Рефаим и това ядоса Калона. Не позволи на Старк да го прониже със стрелата си, но му остави тази рана като спомен от атаката върху любимия му син.

— Този шибан Старк! — развълнува се Шоуни.

— Пълен идиот! Той и онези гадни птиче човеци правят каквото си поискат — каза Ерин.

— И никой не си мърда пръста да ги спре — довърши Шоуни.

— Като това, което се случи с Бека.

— Като говорим за Бека — обади се Шоуни, — какво те прихвана, та се съгласи с нея, когато започна да разправя, че не било голяма работа, защото Старк бил тооолкова секси? Много ме издразни.