Преследвана

— Здрасти, аз съм.

— Зо! Радвам се да те чуя! Добре ли си?

— Много по-добре.

— Ура. Какво става с…

— Ще ти разказвам после — прекъснах я аз. — Сега млъкни и слушай.

— Окей — отвърна тя.

— Направи ли, каквото ти казах?

Настъпи кратка пауза. После тя попита:

— Каквото си написала в бележката ли?

— Да. В тунелите ви наблюдават. Нещо ви следи.

Очаквах да се изплаши или най-малкото да се изненада, но тя каза спокойно:

— Добре, разбирам.

Продължих бързо:

— Има вероятност онези птицеподобни да ви спипат, докато излизате от тунелите, затова трябва да бъдете много внимателни.

— Не се безпокой за това, Зо. След като прочетох бележката, проведох малко разследване. Мисля, че ще успея да измъкна всички оттук, без да ни видят.

— Първо се обади на сестра Мери Анджела и я предупреди, че отивате. Кажи й, че аз също тръгвам натам възможно най-скоро. Но не споменавай пред червените хлапета къде отивате. Пази го в тайна, колкото може по-дълго. Разбра ли ме?

— Да.

— Добре. Целуни баба от мен.

— Окей — отвърна тя. — Но няма да й казвам, че са те ранили. Не искам да я тревожа.

— Благодаря. Хийт добре ли е?

— Абсолютно. Казах ти да не се тревожиш. И двете ти гаджета са добре.

Въздъхнах отчаяно. Щеше ми се да мога да я поправя и да й кажа, че имам само едно гадже, но уви.

— Добре. Радвам се, че са добре. Афродита също е добре.

— Казах го, защото реших, че след като аз се интересувам от моята човешка половинка, сигурно и тя иска да знае как е нейната.

Стиви Рей се засмя весело.

— Ох, Зо! Знам, че е добре. Бих разбрала веднага, ако нещо не е наред с нея. Откачено е, но е така.

— Добре тогава. Аз трябва да тръгвам. Ти също.

— Значи искаш тази нощ да изведа всички оттук?

— Не тази нощ, а веднага — казах твърдо.

— Нямаш грижи — отвърна Стиви Рей. — До скоро, Зо.

— Моля те, внимавай.

— Не ме мисли. Скрила съм в ръкава си няколко фокуса.

— Ще ти трябват. Чао — казах и прекъснах връзката. Мисълта, че Стиви Рей ще премести групата на червените в подземието под бенедиктинския манастир, ме поуспокои. Наложих си да вярвам, че Стиви Рей ще ги опази от ноктите на гарваните-демони и ще ги заведе там невредими. Ако и ние имахме късмет, скоро всички щяхме отново да се съберем и да измислим как да се справим с Калона и Неферет. А аз щях да попитам Стиви Рей за онази работа със зловещите тъмни петна. Имах чувството, че тя знае повече за тях от мен.

Влязох в общата зала. Обикновено след училище тук беше пълно с хлапета, мотаеха се наоколо или седяха пред разположените по ъглите телевизори. Из цялото помещение имаше удобни столове и меки канапета. Новаците трябваше да са на тях и да си почиват от уроците.

Но днес имаше съвсем малко деца и тези, които седяха там, бяха необичайно умърлушени. Една от вероятните причини беше, че кабелната е прекъсната заради бурята, но никой не им пречеше да гледат DVD, например. Почти всички имаха дискове с филми. Но хлапетата стояха с наведени глави, събираха се на групички и разговаряха почти шепнешком.