Преследвана

— Какво беше това? — попитах тихо.

— Същото, каквото цари навсякъде в този скапан…

— Бързо горе! — изкомандва Дарий и това затвори устата на Ерин.

Беше ми забавно да видя как приятелите ми се подчиняват безпрекословно на заповедите му. Излязохме от общата стая, без да обръщаме внимание на любопитните погледи на хлапетата. Докато изкачвахме стълбището, Дарий попита:

— Афродита в стаята ли си е?

— Да, каза, че е уморена — отвърна Шоуни.

— Сигурно виси от тавана с главата надолу в обичайната си поза «прилеп» — каза Ерин. Погледна през рамо към Дарий и добави. — Като говорим за Афродита, бъди сигурен, че ще изкрейзи, като види как са ти обезобразили красивото личице.

— Да, и ако искаш да починеш малко от нейното безумие, може да опиташ малко кафе мока ей тук — посочи към себе си Шоуни и размърда подканващо вежди.

— Или ванилов сладолед ей там — добави Ерин и посочи себе си.

Дарий се усмихна приятелски и каза:

— Ще го имам предвид. Реших, че близначките си играят с огъня, и сметнах за разумно да ги предупредя, че нямам никакво намерение да ги спасявам от Афродита, ако случайно разбере, че свалят нейния човек, но бях прекалено уморена, за да говоря.

— Спомняш ли си онзи син кашмирен пуловер, който си купи от «Сакс»? — обърна се Деймиън към Ерин.

— Да. Какво за него?

— Позволяваш ли да го взема, когато Афродита те изкорми заради гаджето си?

— Дрън-дрън. Тя сега е обикновен човек.

— Да, и мисля, че двете със сестра ми ще успеем да се справим с нея — каза Шоуни и изпрати въздушна целувка на Дарий. — Не ни забравяй, боецо.

Дарий се засмя, а аз изпъшках. Когато стигнахме до моята стая, вратата

й внезапно се отвори и Афродита извика отвътре: — Тук съм.

Всички се набутахме в стаята.

— Ти какво правиш в… — Олеле! Какво е станало с лицето ти? — извика Афродита и без да ни обърне внимание, изтича при Дарий и започна да мърда пръсти около дългата рана на лицето му. — Добре ли си? Изглеждаш ужасно! Бързо нави ръкавите на блузата си и демонстрира напълно заздравели белези от зъбите на Стиви Рей по бялата си кожа.

— Искаш ли да ме ухапеш? Давай, нямам нищо против.

Дарий хвана ръката й, спря стремителното й движение и каза спокойно:

— Добре съм, скъпа моя. Това е само драскотина.

— Как се случи? — попита Афродита, готова да избухне в сълзи. Хвана ръцете на Дарий и го поведе към леглото, което доскоро беше на Стиви Рей.

— Всичко е наред, красавице — повтори той, придърпа я в скута си и я притисна нежно в прегръдката си. Продължи да й говори нежно на ухо, но аз престанах да слушам, защото сега цялото ми внимание бе погълнато от малките пухкави същества, които можеха да се видят навсякъде из стаята.

Изглежда, не само аз ги бях забелязала, защото след миг чух Деймиън да възкликва:

— Камерън, ето къде си била, миличката ми! Толкова се безпокоях за теб! — седна на пода и започна да гали оранжевата си котка.