Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
Идете в хамъра всички - каза им Стиви Рей - и ни чакайте там. Ще се върнем в училището, няма да оставаме да спим тук тази нощ. Става ли?
Трите момичета кимнаха и както се държаха за ръце, изчезнаха в тунела.
- Определено ще имат нужда от помощ тази вечер - каза Крамиша.
- А ти нямаш ли? - попита Стиви Рей.
Не. Аз съм била доброволка в спешното отделение на „Св. Джон“, Виждала съм какво ли не.
На Стиви Рей й се искаше и тя да имаше подобен опит. Притисна устни и се опита да не мисли за това, което прави, докато закопчаваше циповете на спалните чували върху мъртвите. Последва момчетата, които понесоха телата и пъшкаха под тежестта им. Като излязоха навън, тя ги поведе към тъмна част зад железопътните релси. Стиви Рей коленичи и докосна с ръце земята:
Отвори се и пусни тези деца да се завърнат при теб.
Земята потрепна като козината на животно и се разтвори дълбок, тесен отвор.
Хайде, момчета, сложете ги вътре - каза тя.
Те последваха заповедта й мълчаливо и без колебание. Когато и последното тяло изчезна, Стиви Рей се обърна към богинята:
- Никс, знам, че тези хлапета са взели някои грешни решения, но не мисля, че вината е изцяло тяхна. Те са мои новаци и като тяхна Висша Жрица те моля да им покажеш нежност и да им позволиш да познаят покоя, който не успяха да получат тук. — После тя махна с ръка пред себе си. - Затвори се, моля те.
Земята се подчини на нареждането.
Когато се изправи, Стиви Рей се чувстваше поне на сто години. Далас се опита да я докосне, но тя се върна с бърза крачка към депото.
- Далас, ще погледнете ли с Джони Бий дали наоколо не е останало още някое от тези хлапета? Искам да са сигурни, че не са желани повече тук. Аз отивам в кухнята, ще се видим там после, става ли?
-Ти решаваш, момиче - каза Далас и двамата с Джони Бий се отдалечиха.
- Останалите можете да изчакате в хамъра каза им тя.
Всички мълчаливо се насочиха към паркинга.
Стиви Рей се върна в подгизналата от кръв кухня. Крами-ша бе все още там. Беше открила кутия с огромни чували за боклук и тъпчеше отпадъците в тях, като си мърмореше нещо. Стиви Рей не продума. Просто взе един чувал и се присъедини към нея. Когато поприключиха, Стиви Рей й каза:
- Добре, вече можеш да си вървиш. Ще направя някои работи, за да се отърва от тази кръв.
Крамиша хвърли поглед на зацапания под.
- Дори не е попила - каза тя.
- Знам, ще оправя това — отвърна Стиви Рей.
- Хей - погледна я Крамиша. - Може да си Висша Жрица и т.н., но не можеш да оправиш абсолютно всичко.
- Мисля, че една добра Висша Жрица би трябвало да може да оправи всичко.
Мисля, че една добра Висша Жрица не се самонаказва за неща, които са извън нейния контрол.
- От теб би станала чудесна Висша Жрица, Крамиша.
Крамиша изсумтя:
- Аз вече си имам длъжност. Не ми пробутвай повече га-дости. Едва понасям тези с поезията.
Стиви Рей се засмя, макар да не й беше до усмивки:
- Знаеш, че само от Никс зависи.
- Ами, значи с Никс ще трябва да си поговорим. Ще те чакам отвън.
И като си мърмореше нещо под нос, Крамиша тръгна през тунела към изхода и остави Стиви Рей сама.
- Земя, ела при мен отново, моля те каза тя и се обърна с гръб към входа на кухнята.
Когато почувства топлината, която струеше към нея, Стиви Рей протегна ръце и се загледа в окървавения под.
- Като всяко живо нещо, кръвта също се връща при теб. Моля те да приемеш кръвта на тези деца, които не трябваше да умират.
Изведнъж по пода на кухнята се появиха множество пукнатини и цялата алена течност попи в тях. Когато всичко свърши, Стиви Рей усети, че коленете й омекват, и седна на току-що почистения под. И се разплака.
Така я завари Далас. С наведена глава, лицето й покрито с длани, да изплаква мъката, вината и сърцето си. Тя не го чу да влиза. Просто усети ръката му на рамото си, като седна до нея на пода, после я придърпа в скута си и започна да гали нежно косата й, докато я люлееше като момиченце.
Когато плачът й угасна постепенно. Стиви Рей забърса лицето си с ръкав и отпусна глава на рамото му.
- Другите ни чакат отвън. Трябва да тръгваме - каза тя, макар да й бе трудно да се помръдне.
- Не, имаме достатъчно време. Изпратих ги да се прибират с хамъра.
- И Крамиша ли?
Да. Но гя недоволстваше, че трябва да седи у Джони Бий.
За своя изненада Стиви Рей се засмя:
- Обзалагам се, че той не се е оплаквал.
- Не. Мисля, че те се харесват.
- Така ли мислиш?
Тя се отпусна назад и го погледна в очите. Той й се усмихна.