Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
Не би трябвало да си тук! - изкрещя Стиви Рей и изглеждаше, сякаш всеки момент ще се разплаче.
Как бих могъл да не съм тук? Как може да вярваш, че няма да разбера какво се канеше да направиш?
- Махай се!
-Да избягам? Както ти избяга от мен? Не. Няма да го направя, Стиви Рей. Избрах да не постъпя така.
Момчето беше стигнало до стената. Докато прехвърляше погледа си между Репхайм и Стиви Рей, той опипваше зад себе си за нишки, които да се подават от дупката, издълбана там.
- Вие се познавате. Явно е вярно - каза момчето.
- Естествено, че се познаваме, глупако! - Репхайм изсъска отново, макар да мразеше чудовищния си глас,
- Откъде? - момчето изстреля въпроса си към Стиви Рей.
- Далас, мога да ти обясня
-Добре! - каза Репхайм, сякаш тя отговаряше на него, а не на момчето. Искам да ми обясниш какво се случи днес.
Репхайм - извика тя отчаяно, като местеше поглед тук към него, ту към Далас. - Сега не е моментът.
- Вие се познавате.
Репхайм забеляза промяната в гласа на момчето преди Стиви Рей. Тонът му беше станал злобен и студен. Мракът над тях се сипеше в радостно предчувствие.
- Добре, така е, познаваме се. Но мога да ти обясня. Виж,
той...
- През цялото време си била с него?
През цялото време? - намръщи се тя. Не, просто го намерих, когато беше много пострадал. Не знаех, че...
- През цялото това време се държах с теб, сякаш си някаква кралица! Сякаш си истинска Висша Жрица - извика той.
Тя изглеждаше шокирана и обидена:
- Аз съм истинска Висша Жрица. Но както се опитвам да ти кажа, намерих Репхайм, когато беше жестоко ранен, и просто не можех да го оставя да умре.
Като се възползва от предимството, че вниманието на момчето е напълно погълнато от Стиви Рей, Репхайм се приближи още малко.
Мракът над тях се сгъстяваше.
- Той за малко не те уби в магическия кръг! _
- Той беше този, който ме спаси! - изкрещя Стиви Рей. - Ако не беше дошъл да ми помогне, онзи бял бик щеше да ми види сметката.
Думите й не му направиха никакво впечатление.
- Ти си пазила това нещо в тайна. Лъгала си всички!
- По дяволите, Далас! Просто не знаех какво друго да
направя.
- Ти ме излъга, кучка такава! u
- Не смей да ми говориш така! - извика Стиви Рей и го
зашлеви. Силно.
Далас залитна една крачка назад.
- Какво, по дяволите, ти е направил?
- Имаш предвид освен че два пъти спаси живота ми ли.
Нищо!
- Напълно е разбъркал главата ти! - извика Далас. Мракът продължаваше да се спуска като мъгла от тавана,
сякаш бе намерил пролука, и ставаше все по-осезаем. Обви
се около Далас, покри главата и раменете му, а постепенно и цялото му тяло. Изглеждаше като овързан от множество черни змии. Но те не разрязаха кожата му. Той дори не усещаше лъщящата тъма, която го покриваше.
- Съвсем добре съм си с главата. Нищо не ми е правил -каза Стиви Рей.
Изведнъж очите й се разшириха, сякаш едва сега забеляза Мрака. Отстъпи крачка назад, за да не я омърси това, което го обвиваше.
- Далас, слушай ме. Мисли. Познаваш ме. Това не е как-вото ти изглежда.
Репхайм видя ясно промяната, която настъпи в Далас. Отдръпването й от него я предизвика, заедно с влиянието на Мрака, който го обгръщаше.
Направил те е гадна кучка и лъжкиня! Трябва някой да ти набие малко акъл в главата, момиче!
Далас посегна, сякаш се кани да я удари.
Репхайм не се поколеба. Скочи и затвори пространството между тях, като го изблъска от Стиви Рей и застана пред нея.
- Не го наранявай! - извика тя и хвана ръката му, за да не направи нещо на момчето. Той просто е откачил. Не би ме наранил наистина.
- Мисля, че го подценяваш каза й той.
- Определено това й е грешката - ухили се самодоволно Далас.
Репхайм не разбра откъде дойде болката. Просто усети бялата й жега. Тялото му се разтресе. Гърбът му се прегъна в агония. Смътно, като през сив воал, той виждаше Далас, очите му светеха в неестествено яркочервено и държеше една от жиците, които се подаваха от стената.
- Репхайм! извика Стиви Рей.
Тя тръгна към него, но после се спря и се насочи към Далас.
Спри! Пусни го! - извика тя на момчето и дръпна ръката му.
Червените му очи я прободоха.
- Мисля да го изпържа. И тогава, какъвто и извратен кон троя да има върху теб, ще е приключил. Ние с теб можем да сме заедно и няма да кажа на никого какво се е случило тук, поне докато си с мен.
Репхайм осъзна, че Мракът вече не обгражда тялото на момчето. Той се беше просмукал в него. Това увеличаваше всички сили, които то притежаваше.