Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
- Благодаря ти, земя. Благодаря ти, че си моят елемент. Можеш да си вървиш.
Когато се върна при групата, всички я гледаха с ококорени очи.
Какво? попита тя неразбирашо.
- Беше невероятно - отвърна Далас с глас, изпълнен с почитание.
- Да, ти цялата бе обвита в зелена светлина и сияеше -каза Крамиша. - Никога не съм виждала такова нещо.
- Беше много яко — каза Джони Бий и останалите кимнаха в знак на съгласие.
Стиви Рей се усмихна, понеже се почувства като истинска Висша жрица:
- Е, поне съм сигурна, че работи.
- Мислиш ли? - попита Далас.
Да - отвърна тя и те се спогледаха така, че стомахът й потрепна. Трябваше да се отърси от това усещане и да се концентрира. - Е, добре, да тръгваме тогава.
Те тръгнаха към колите и Далас сложи ръка на рамото на Стиви Рей. Тя нямаше нищо против да е по-близо до него.
Гордея се с теб, момиче - каза той.
- Благодаря.
Тя протегна ръка през кръста му и я пъхна в задния му джоб.
- И се радвам, че този път ни вземаш със себе си.
Така трябва да постъпя. А и сме по-силни, когато сме заедно.
Той спря и я придърпа към себе си. Наведе се и прошепна на милиметри от устните й:
- Точно така е. По-силни сме, когато сме заедно.
После я целуна с неочаквана собственическа страст. И
преди да го осъзнае напълно, тя го целуваше в отговор. Харесваше й начинът, по който неговото твърдо, познато и нормално тяло я караше да се чувства.
Вие двамата защо не си вземете стая? - извика Крамиша след тях и се вмъкна на задната седалка на колата.
Стиви Рей се изхили, странно замаяна, особено след като мисълта Осъзнай се, ти дори не можеш да се целуваш с другия, премина през главата й.
Далас неохотно я пусна да се отдръпне от него и да седне на шофьорското място. Точно преди и той да влезе, погледите им се срещнаха и той й каза нежно:
- Идеята за стая никак не ми звучи зле.
Стиви Рей усети как се изчервява и отново се изкикоти.
- Чух тази простотия, Далас извика Крамиша от задната седалка. - Затова искам да ви кажа да се концентрирате над лошите, които разкъсват гърла.
- Аз мога да правя няколко неща едновременно изсмя се Стиви Рей отново.
- Както и да е, нека да тръгваме. Имам странно предчувствие.
Стиви Рей изведнъж стана сериозна:
- Странно предчувствие? Да не би да си написала друго стихотворение? Искам да кажа, освен онези двете, които ми показа.
Не. Освен това не говоря за червените,
Стиви Рей се намръщи.
- За какво друго би могла да говориш? - попита Далас.
Крамиша погледна Стиви Рей настоятелно, преди да отговори:
- За нищо. Явно ме е подгонила някаква параноя. А вие двамата се смучете, вместо да се концентрирате над работата, която ни чака.
- Концентрирана съм над нея - каза Стиви Рей и отмести поглед от Крамиша, за да внимава в пътя.
- Да, не забравяй, че моето момиче е Висша Жрица, а те могат да правят много работи едновременно.
Крамиша само изсум гя.
Пътуването до депото беше кратко и мълчаливо. Стиви Рей бе превъзбудена от предупреждението на Крамиша. Тя ■знае за Репхайм. Мисълта се прокрадна в ума й и тя моментално я стъпка.
Крамиша не може да знае за Репхайм. Просто знаеше, че има друг. Никой не знае за Репхайм.
Освен червените новаци в депото.
Обзе я паника. Какво би могла да направи, ако Никол и останалите разкажат за Репхайм? Стиви Рей можеше да си представи сцената. Никол ще бъде жестока и груба. Нейните новаци ще бъдат напълно шокирани и отвратени. Не биха повярвали, че е възможно тя да...
Изведнъж осъзна решението на проблема си и едва не възкликна гласно. Нейните навици не биха повярвали, че е възможно тя да се е обвързала с гарван-демон. Изобщо. Така че тя просто ще отрича. И без това нямаха никакви доказателства. Да, кръвта й може би мирише странно, но тя вече намери обяснение за това. Мракът пи от нея, така че е нормално да мирише по необикновен начин. Крамиша повярва на това, както и Ленобия. И останалите ще повярват. Ще бъде нейната дума, думата на Висшата Жрица, срещу думата на група хлапета, които се опитаха да я убият.
А какво би станало, ако някой от тях действително реши да избере Светлината и остане тук е нея и останалите?
Тогава ще трябва да държи устата си затворена или няма да може да остане, беше мрачната мисъл, която я споходи, докато паркираше пред депото и събираше новаците си.
- Добре, готови ли сте да влизаме? Искам да не ги подценявате - каза Стиви Рей.