Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
- Хей, не се отказвай, преди да си пробвала - каза Никол и отметна одеялото, което покриваше входа на кухнята.
Светлината от вътрешността на стаята я огряваше като в рамка. Изглеждаше по-слаба и по-твърда, отколкото Стиви Рей си я спомняше. Стар и Къртис стояха малко зад нея, а зад тях още поне десетина червенооки ги гледаха злобно.
Стиви Рей пристъпи напред. Гадните червени очи на Никол се откъснаха от Венера и се насочиха към нея.
- О, ти си дошла тук отново да се позабавляваме?
Не смятам да се забавлявам с теб, Никол. А и ти приключи със „забавленията“ - Стиви Рей нарисува кавички във въздуха с хора.
- Ти не можеш да ни казваш какво да правим!
Думите направо изригнаха от Никол. Зад нея Стар и Кър-
тис оголиха зъби и издадоха звук, който приличаше повече на ръмжене, отколкото на смях. Хлапетата зад тях нервно се размърдаха.
И тогава Стиви Рей го забеляза. Висеше от тавана над главите на свирепите хлапета като развълнувано море от черно мастило, призрачно и изпълнено с мрак.
Мрак...
Стиви Рей преглътна порива на паника, който я обзе, и се концентрира върху Никол. Знаеше какво трябва да направи. Трябваше да приключи с това още сега, преди Мракът да е усилил влиянието, което и без това имаше върху тях.
Вместо да отговори на Никол, Стиви Рей си пое дълбоко дъх и се концентрира:
- Земя, ела при мен!
Когато усети земята под краката си и стените около нея да се затоплят, тя насочи вниманието си към Никол.
- Както винаги, не си разбрала правилно, Никол. Не възнамерявам да ти казвам какво да правиш.
Стиви Рей говореше спокойно и логично. От ококорените очи на Никол се досещаше, че сигурно отново е обгърната с тази зелена светлина, която се появи около нея в Дома на нощта точно преди да тръгнат. Тя вдигна леко ръце нагоре, за да привлече повече от вибрациите на енергията, която земята й изпращаше.
- Искам да ви дам право на избор, а после ще посрещнете последиците от решението си. Точно както и всеки от нас.
- А какво ще кажеш да си замъкнете грозните задници обратно в Дома на нощта при онези безгръбначни шибаня-ци, които наричат себе си вампири? - отвърна Никол.
- Никол, никога не съм те харесвала особено. Винаги съм си мислела, че си много тежък случай на тъпанарка. Сега съм убедена в това каза Крамиша и застана от другата страна на Стиви Рей. - И не ми харесва как говориш на нашата Висша Жрица.
- Крамиша, не ми пука какво харесваш и какво не. А тя на мен въобще не ми е Висша Жрица! - изкрещя Никол, пръскайки плюнки.
Адска гадост - намеси се Венера, - Може би трябва да преосмислиш тази работа с имиджа си на зла. Прави те много, много грозна,
- Силата никога не може да е грозна. А аз имам сила заяви Никол.
Стиви Рей нямаше нужда да поглежда нагоре, за да разбере, че Мракът, който се стичаше от тавана на тунела, ставаше по-гъст,
- Добре, достатъчно. Вие явно не можете да бъдете любезни, така че нека да преминем към същността. Всеки от вас трябва да реши сам за себе си. Стиви Рей погледна в очите всеки един от новаците зад Никол, като се надяваше, че ще накара поне някой от тях да се замисли. - Може да изберете Светлината. В този случай избирате доброто и следвате пътя на богинята. Ще можете да останете с нас. Започваме училище в понеделник, но ще продължим да живеем тук, в нашите тунели, където сме обградени от земя и се чувстваме комфортно. Можете да изберете и Мрака.
- Стиви Рей видя как Никол потрепна изненадано, когато чу името му. - Да, аз знам всичко за Мрака. И мога да ти кажа, че да си имаш работа с него по какъвто и да е повод е много голяма грешка. Но ако това е вашият избор, тогава ще трябва да си тръгнете оттук. Поотделно и никога да не се връщате повече.
- Не можеш да ни принудиш! - извика Къртис.
- Мога - отвърна Стиви Рей и вдигна ръце, стиснати в юмруци. А и няма да съм само аз. Ленобия ще съобщи за вас на Висшия Съвет. Ще бъдете официално прогонени от всеки Дом на нощта в целия свят.
- Хей, Никол. Както Венера вече отбеляза, изглеждаш ужасно. Как се чувстваш? - попита изведнъж Крамиша. Тя говореше силно, за да могат да я чуят всички. - Колко от вас напоследък са кашляли и са се чувствали скапано? Тук нямате възрастен вампир от доста време, нали така?
Боже, как можах да забравя за това! - възкликна Стиви Рей към Крамиша, а после отново се обърна към Никол. - Е, колко от вас искат да умрат? Отново и окончателно.
- Явно да си червен новак не е много по-различно каза Далас.
- Да, при всички положения умираш, ако нямаш възрастен наоколо — добави Крамиша самодоволно. — Но вие сте наясно с това, понеже веднъж вече сте умирали. Искате ли го пак?