Преродена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #10
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 978-619-157-062-1
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Преродена любов». Краткое содержание книги:
Тормент е сломена сянка на воина, който някога е бил, след смъртта на своята обична Уелси. Върнат в Братството от себичен паднал ангел, той се бие с враговете си с безмилостно ожесточение. Когато насън вижда любимата си, затворена в студена и самотна пустош между двата свята, Тор се обръща към ангела Ласитър с молба да спаси починалата му любима. Но единственият начин това да се случи с Тор да забрави за нея и да обикне друга.
Докато войната с лесърите бушува и един нов вампирски клан се домогва до трона на Слепия крал, Тор се лута между незаличимото минало и изпълненото с надежда бъдеще. Но може ли неговото сърце да превъзмогне всичко това и да донесе спасение за всички?
Ноуан, аристократка, родена в охолство, има тежка съдба. Отритната от семейството си преди много години, без близки и приятели, тя вече е никоя. Но за Тормент тя е единственият шанс за спасение...
После дойде време за душа. След като пусна водата, той се съблече и захвърли дрехите си небрежно на мраморния под. Точно прескачаше купчината, когато зърна отражението си в голямото огледало над умивалниците.
Дори за неговите незаинтересувани очи беше очевидно, че тялото му се е възродило: мускулите му бяха по-стегнати под кожата, раменете му се намираха обратно там, където им беше мястото, а не сведени до зоната на диафрагмата.
Жалко, че не се радваше на възстановяването си.
Влезе в остъклената кабина, застана под струята, разтвори ръце и остави водата да се стича по тялото му. Когато затвори очи, сякаш се върна обратно в килера, свел глава над шията на Ноуан и поемащ от вената й. Трябваше да използва китката, а не шията... Като стана дума, защо не постъпи точно така?
Изведнъж споменът го завладя изцяло. Вкусът, ароматът и усещането за притиснатото към него женско тяло накараха мозъка му да спре да функционира и задействаха сетивата му.
Боже, тя беше. като изгрева.
Отвори очи и погледна надолу към члена си, който се бе пробудил още с първия образ. Бе напрегнат в желанието си да получи внимание и Тор се уплаши, че възбудата му ще е като глада в стомаха — нямаше да миряса, докато той не направеше нещо по въпроса.
Да бе, как ли пък не. Той да не беше някой вечно надървен тийнейджър, току-що преминал през преобразяването си. Можеше да избира дали иска, или не иска да мастурбира и отговорът беше едно голямо «не».
Грабна сапуна, натърка краката си и си пожела да беше Ви — не, не заради черните свещи и другите глупости. Но поне ако имаше мозъка на брата, би могъл да разсъждава за молекулярния строеж на пластмасата или за химическия състав на флуоридната паста за зъби, или. как бензинът кара колите да се движат. Или вероятно можеше да си мисли за мъже, и тъй като те не го вълнуваха, представата за тях би могла да доведе до милостиво омекване.
Проблемът се състоеше в това, че той беше просто Тормент, син на Харм. така че се оказа в позицията да си мисли за рецептата на курабии «Тол Хаус». Нямаше никаква представа от наука, не даваше пет пари за спорт и от години не беше чел вестници или гледал новините по телевизията.
Плюс че курабиите бяха единственото, което знаеше как да приготви. Какво се слагаше? Масло? Олио? Или маргарин?
Не можа да се сети и започна да се тревожи, че на кулинарния канал в главата му не само му липсваше компетентност, но и нямаше да му свърши никаква работа и относно главния му проблем.
Пробва отново. И единственото, което успя да си спомни, беше как да отвори пакет чипс.
Объркан, напрегнат и отчаян, той затвори очи. и се замисли за своята Уелси — гола в семейната им спалня. Припомни си вкуса и усещането от допира й безбройните пъти, когато са били заедно, всички дни, прекарани слети в едно и задъхани до крайност.
Хвана възбудата си и тапицира съзнанието си с образа на своята спътница, с което закри всичко, имащо нещо общо с Ноуан. Не желаеше другата жена в личното си пространство; може и да му се налагаше да върши неща, които не му бяха приятни, но все пак имаше право да постави граници.
Със сигурност не можеше да избира съдбата си, но фантазиите му определено се намираха под негов контрол. Потъркваше пениса си и се помъчи да си припомни всичко за своята червенокоса красавица: начина, по който косата й се разстилаше върху гърдите му, проблясването на влажната й женственост, как гърдите й стърчаха право нагоре, когато лежеше по гръб.
Но сякаш разглеждаше историческа книга с избелели илюстрации. Като че съзнанието му бе изтрило мастилото от страниците.
Изгубил концентрация, той отвори очи. Дявол да го вземе. Изостави цялата глупава идея и се залови да прекарва сапуна през гърдите и под мишниците си.
— Господине? — повика го Фриц от стаята. — Бихте ли желали нещо друго?
Нямаше да моли догена за порно. Би било гнусно, откъдето и да го погледнеш.
— Не, благодаря.
— Хубаво тогава. Спете спокойно. Да. Добре.
— Ти също.
След като вратата се хлопна, Тор сипа шампоан на косата си, както вероятно го правеха всички мъже — изстискваш на воля, натриваш в косата, сякаш се мъчиш да отстраниш петно от килим, и после стоиш под струята с часове, защото си използвал твърде много от каквото ти е купил Фриц.
По-късно щеше да стигне до извода, че би било по-добре да остане с отворени очи. В мига, щом спусна клепачи, за да отмие пяната, топлите струи, плъзгащи се по тялото му, се превърнаха в ръце и потребността да стигне докрай се върна по-силна и от преди, членът му пулсираше, а топките му се стегнаха...