Преродена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #10
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 978-619-157-062-1
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Преродена любов». Краткое содержание книги:
Тормент е сломена сянка на воина, който някога е бил, след смъртта на своята обична Уелси. Върнат в Братството от себичен паднал ангел, той се бие с враговете си с безмилостно ожесточение. Когато насън вижда любимата си, затворена в студена и самотна пустош между двата свята, Тор се обръща към ангела Ласитър с молба да спаси починалата му любима. Но единственият начин това да се случи с Тор да забрави за нея и да обикне друга.
Докато войната с лесърите бушува и един нов вампирски клан се домогва до трона на Слепия крал, Тор се лута между незаличимото минало и изпълненото с надежда бъдеще. Но може ли неговото сърце да превъзмогне всичко това и да донесе спасение за всички?
Ноуан, аристократка, родена в охолство, има тежка съдба. Отритната от семейството си преди много години, без близки и приятели, тя вече е никоя. Но за Тормент тя е единственият шанс за спасение...
Но не, помисли си той, подчинявайки се на хладната логика. Имаше и по-целесъобразен начин да се справи с това.
— Отиваме на бойното поле. Незабавно.
Отправи поглед към Троу. Имаше един-единствен приемлив отговор и другите го знаеха, ако се съдеше по начина, по който сграбчиха оръжията си и се подготвиха за сблъсък с врага.
И да, вечното конте Троу, който държеше на обществените порядки дори във военна ситуация, естествено, се подчини. Но имаше и други причини, поради които той изпълняваше безпрекословно и стриктно всички заповеди: дългът, който смяташе, че трябва да изплаща вечно, и обвързаността му с останалите копелета, която се усили с годините и беше взаимна. донякъде. И разбира се, скъпата му покойна сестра, която в известен смисъл още беше с него.
Но на практика тя в по-голяма степен беше с Кор.
Той кимна и войниците поеха като поток свободни молекули през лабиринта от тесни улици. В този момент Кор си припомни онази отдавнашна нощ, когато в бедните райони на Лондон един изискан джентълмен се обърна към него с ужасяващо предложение.
Но отплатата за исканата услуга беше много повече, отколкото Троу бе предполагал.
Да накара Кор да убие насилника на сестра му, бе струвало на Троу повече от шилингите в джоба му. Той бе принуден да заплати за това с целия си живот. И изплащането на дълга го превърна в нещо много повече от член на глимерата, който по случайност носеше и име на Братството. Троу не само се бе оказал достоен наследник на рода си, но надмина всички очаквания.
Далеч надмина всички очаквания. В действителност Кор се съгласи на сделката, за да използва вампира като пример за слабост пред останалите. От Троу се очакваше да представлява жалка противоположност на истинския воин, унизен, хленчещ лигльо, който с времето щеше да се пречупи и да се превърне в техен роб.
Но ето как се бяха развили нещата.
Уличката, в която приеха форма, беше задушна и воняща на пот заради лятната жега, а когато войниците му се разпръснаха около него, я запълниха изцяло от стена до стена.
Винаги ловуваха в група; за разлика от братята, винаги се движеха заедно.
Така че всички видяха онова, което се случи в следващия миг. Кор измъкна един от кинжалите си, стисна го здраво за дръжката и се обърна рязко към Троу.
Наръга го в корема.
Някой изкрещя. Неколцина изругаха. Троу притисна раната си и се сви...
Кор го хвана за рамото, измъкна оръжието си и го намушка отново. Мирисът на прясна вампирска кръв беше непогрешим. Нужни бяха обаче два източника, а не само един.
Прибра оръжието си и бутна Троу, който се просна на земята. После взе един от кинжалите му и прекара острието по вътрешната страна на предмишницата си. Прокара окървавената си ръка по тялото на Троу, а после пъхна окървавения кинжал в ръката на войника. Клекна и прикова свирепия си поглед в очите му.
— Когато братята те открият, ще те приберат и ще се погрижат за теб, а ти ще установиш къде живеят. Ще им кажеш, че съм те предал и искаш да се биеш редом с тях. Ще се престориш, че си на тяхна страна, и ще намериш начин да проникнем в дома им — той тикна пръст в лицето на мъжа. — И понеже си толкова вманиачен на тема обмен на информация, ще ми казваш всичко. Имаш двайсет и четири часа, а после двамата с теб ще се срещнем отново. В противен случай останките на сестра ти ще свършат по много мерзък начин.
Очите на Троу се разшириха върху пребледнялото му лице.
— Да, тя е при мен — Кор се наведе още по-ниско, докато носовете им почти се докоснаха. — Беше с нас през цялото време. Така че, предупреждавам те, не забравяй на кого е редно да си предан.
— Ти. Кучи син.
— Такъв съм. Имаш време до утре. На небостъргача в четири сутринта. Бъди там.
Очите на Троу пламтяха, когато срещнаха тези на Кор, и ненавистта в тях беше достатъчен отговор. Прахът на мъртвата му сестра беше у Кор и те двамата бяха наясно, че след като бе способен да изпрати дясната си ръка в леговището на звяра, за него нямаше да е кой знае какво да хвърли останките й в кофа за боклук, в някоя мърлява тоалетна или в кошничките за пържене на «Макдоналдс».
Но мисълта за това беше повече от достатъчна да разтърси Троу. И също както преди толкова много време, сега отново щеше да се жертва заради онази, която беше изгубил.
Кор се изправи и рязко му обърна гръб.
Войниците му стояха рамо до рамо, заплашителна стена, която го наблюдаваше. Но той не се боеше от бунт. Всички до един бяха отгледани, ако можеше да се използва тази дума, от Блъдлетър, обучени от този садистичен вампир на изкуството на боя. И на стремеж към отмъщение. Ако бяха изненадани, то бе само от факта, че Кор не е предприел по-рано подобна стъпка.