Преродена любов

Телата им се откъснаха едно от друго и той забеляза, че бяха почти напълно облечени. Кога за последно се случи да са съвсем голи?

Боже. Беше в онзи блажен период след обвързването им. Което сега му изглеждаше като далечен спомен. Може би свързан с някоя друга двойка.

— Как мина нощта с Рот? — попита тя, докато вдигаше панталоните си. — Това ли те тревожи?

Не успяваше да фокусира разсъдъка си, но за щастие, ръцете му действаха съвсем добре, при това не само за да вдигнат ципа на панталона му.

— Срещата мина добре. Но все пак е трудно да сме сигурни. Глимерата я е грижа единствено за благоприличието.

— Хм... — тя нямаше кой знае какво да каже на тема

Братството. Но пък като се имаше предвид как се отнесоха към желанието й да се бие, Джон се изненада, че изобщо се поинтересува.

— А как мина твоята нощ? — изписа той.

Тя взе нещо, върху което лежеше преди миг.

— Имаме нов дилър в града.

Той улови малкото пакетче, което му подхвърли, и се намръщи, като видя символа, отпечатан върху целофана.

— Какво е това, по дяволите? На. Древния език е.

— Да, и нямаме никаква представа кой стои зад всичко това. Но ти обещавам едно. Ще разбера.

— Кажи, ако мога да помогна.

— Ще се справя.

— Знам.

Последвалата натрапчива и продължителна тишина му напомни къде се намираха в отношенията си. и къде не се намираха.

— Прав си — произнесе внезапно тя. — Нарочно не те каня в дома си. И тук ми е достатъчно трудно да се разделяме.

— Бих могъл да остана. Да се преместя при теб и.

— Рот никога няма да го допусне. И ще е напълно прав, държа да допълня. Твърде ценен си за него, а моята хижа не може да се мери с имението по безопасност. Пък и какво ще правиш с Куин? Той също има право на нормален живот, а там, където сте в момента, разполага поне с някаква независимост.

— Да редуваме дните тогава.

Тя вдигна рамене.

— А когато и това започне да не ни стига? Джон, с толкова разполагаме и е повече, отколкото имат много други. Не мислиш ли, че Тор би убил, за да има възможността да.

— На мен не ми стига. Аз съм ненаситен, а ти си моя шелан, не някоя на повикване.

— А аз не мога да се върна в имението. Съжалявам. Ако го сторя, накрая ще ги намразя. Също и теб. Иска ми се да игнорирам онова, което ме дразни, но не съм в състояние.

— Ще говоря с Рот.

— Не в Рот е проблемът. Те се съобразяват с теб. Всички до един.

Когато той не отговори, тя се надигна, положи длани върху лицето му и се взря в очите му.

— Така е писано да бъде. Сега върви, за да мога да затворя. И утре вечер се върни при мен веднага щом можеш. Броя минутите.

Целуна го настоятелно.

После се обърна и напусна офиса.