Тайната на Торинската плащаница
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9786191511037
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Торинската плащаница». Краткое содержание книги:
Това е най-спорната религиозна реликва в световната история.
Никой не знае как се е появил ликът върху нея.
Никой не знае точно откъде е дошла.
Днес най-великата мистерия в християнското минало крие ключа към поредица зловещи убийства в Града на ангелите. На брега на океана е намерено обезобразеното тяло на известна сценаристка, чийто последен филм се казва „Плащаницата”. Само двама умели детективи съзират невероятната поредица от улики, която води от Калифорния до Ватикана. Възможно ли е всички тайни да имат общо ДНК?
Световният бестселър автор Сам Крайстър, издаван на 35 езика, предлага нов зашеметяващ сюжет, почиващ на поразителни научни разкрития и реални исторически факти.
Сам Крайстър е носител на повече от дузина телевизионни награди за документални филми, посветени на научни открития, серийни убийства и отвличания. Работи едновременно като режисьор, продуцент, водещ, репортер и – най-голямата му страст – писател. В романите му се смесват равни дози размах на действието, усет към детайла и историческа мистика, за да се получи първокачествен трилър коктейл.
Около 40 г. Има сведения, че цар Абгар V от Едеса (сега Шанлъурфа в Източна Турция) е видял платно (не се казва с какви размери) с отпечатък от лицето на Христос. Това накарало владетеля да се покръсти (според по-късни сведения Исус изпратил послание на Абгар, в което го уверявал, че ще закриля царството му от чужди нашествия).
50-500 г. Липсват съобщения за платното от Едеса, после изведнъж се появяват.
544 г. Персийската армия е отблъсната от стените на Едеса. Успехът на защитниците се приписва на платното и посланието на Исус.
679 г. Едеса е поразена от земетресение. Катедралата, в която се твърди, че се е съхранявало платното на Исус, е повредена. Платното е преместено в Ерусалим.
690 г. Икони с образа на Исус, еднакви с този върху платното от Едеса, започват да се появяват из целия Близък изток.
944 г. Платното от Едеса обикаля територията на съвре-менна Турция и е почетено със собствен празничен ден (16 август). Интересно е, че няма сведения за публично излагане – показвано е само пред отделни лица. Има твърдения, че се съхранява в параклис в императорския дворец в Константинопол.
1130 г. В Западна Европа се появяват съобщения (включително от монаси в Нормандия) за плащаница, носеща отпечатък от тялото на Христос.
1146 г. Едеса е превзета от турците – масово избиване на жителите (дотук със закрилничеството на Христос!).
1203 г. Френският кръстоносец Робер дьо Клари твърди, че видял плащаницата, с която бил увит Христос, в църквата „Света Мария“ в Константинопол.
1204 г. Френски кръстоносци разграбват Константинопол и неговите църкви. Робер дьо Клари отрича плащаницата да е взета от французите.
1287 г. Има сведения, че рицарят Арно Сабатие бил приет в Ордена на тамплиерите във френския град Русийон и заведен от монасите на тайно място, където се съхранявала плащаницата.
1307 г. На 13 октомври, петък (изглежда, тогава възниква легендата, че този ден носи нещастие), крал Филип IV Хубави заповядва да бъдат арестувани всички рицари тамплиери по обвинения в ерес, защото боготворели образа на Христос. Мнозина, включително Великият магистър Жак дьо Моле, са изгорени на клада.
Ейми решава да си почине. Отива в тоалетната, после си прави още един билков чай и извършва набег върху малкия хладилник в кабинета, където държи няколко десертчета „Хърши“ за спешни случаи.
Отново сяда на компютъра и натиска интервала, за да изключи скрийнсейвъра. Нищо не се получава. Машината е блокирала. Тя опитва с бутона ESC и след като и това не помага, рестартира, пийвайки чай и хапвайки млечен шоколад, докато чака.
Файлът ѝ го няма. Тя проверява в директорията. Кликва върху иконката на кошчето за изтрити файлове в края на лъскавата лента на менютата. Пак нищо. Всичко се е изгубило.
– Не, не, не! Не може да бъде.
Ейми се опитва да запази спокойствие. Макинтошът е настроен за автоматично запазване на промените на всеки две минути. Файлът ѝ трябва да е записан някъде.
Въпреки това го няма. Тя претърсва всяко възможно място на харддиска. Час по-късно със свито сърце отваря електронната си поща. Празна е. Някакъв вирус е проникнал през защитата и е унищожил всеки текстов документ, графичен файл и презентация на компютъра.
95
ТОРИНО
Ник бавно и внимателно оглежда цялата стая.
Знае, че е уморен и че в такова състояние човек не може да мисли адекватно, но е сигурен, че някой е влизал и е ровил в стаята. Отваря гардероба и се втренчва в ризите и в пуловера, които висят на пластмасови закачалки. Така ли ги остави, когато ги разопакова?
Струва му се, че не. Разпределени се по цялата дължина на сребристата напречна тръба. На почти равни разстояния. Спретнато и подредено. Изобщо не е в негов стил. Пулсът му се ускорява. Ник има дългогодишен навик да сбутва закачалките само от лявата страна на гардероба. Винаги го прави. Каролина закачваше нещата си отдясно и той все още оставя място там. Прави го несъзнателно. Със сигурност не е оставял дрехите си така.
Ник вдига куфара от плиткото долно отделение на гардероба и го оставя на леглото. Комбинацията на ключалката е 8634 – същата като кода на кредитната му карта. Той винаги я оставя на 7523 – с по една цифра назад от отключеното положение. Спомня си номера съвсем точно, защото в главата му завинаги се е запечатал един часовник на седмото небе (7), който показва пет (5) часа и 23 минути – часа, в който съпругата и детето му отидоха в рая.