Пристан за двама
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-142-9
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пристан за двама». Краткое содержание книги:
Когато самотният баща Алекс влиза в живота й, Кейти е пленена от неговия чар и всеотдайните грижи, които полага за двете си деца. Въпреки резервите си тя се привързва към семейството му и осъзнава, че единственото й желание е да бъде част от него.
Пред Кейти е поставено предизвикателството да изгради щастливо бъдеще върху руините на миналото. Когато неговите призраци се завръщат отново, тя разбира, че си струва да рискува всичко, за да получи щастието, което Алекс й предлага.
Защото животът понякога е като буря, а любовта е единственият сигурен пристан.
Никълъс Спаркс доказва умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. С шумен успех са приети филмите по незабравимите му романи „Последна песен“ и „С дъх на канела“. Екранизацията на „Пристан за двама“ е поверена на култовия режисьор Ласе Хелстрьом.
В далечния край на потока скокна кефал и вълничките се понесоха към тях.
— Какво правиш, когато излизаш с госпожица Кейти? — попита Джош.
Алекс се поразмърда неловко.
— Ами същото, което правихме днес на брега. Хапваме, разговаряме и понякога се разхождаме.
— Напоследък прекарваш много време с нея.
— Да.
Джош се замисли.
— За какво си говорите?
— За най-обикновени работи — наклони глава Алекс и продължи: — Говорим и за вас двамата със сестра ти.
— И какво по-точно?
— Колко ни е забавно с вас, колко добре се справяш в училище, колко чиста поддържате стаята си.
— Ще й кажеш ли, че не съм те предупредил, че трябва да останеш на забавата?
— Искаш ли да й кажа?
— Не — отговори Джош.
— Тогава няма.
— Обещаваш ли? Понеже не искам тя да ми се сърди.
Алекс вдигна длан:
— Честна дума. Но за твое сведение, тя не би ти се разсърдила. Смята, че си страхотно дете.
Джош се поизправи и започна да навива кордата на въдицата си.
— Добре, защото според мен и нея доста си я бива.
След разговора си с Джош Алекс не бе мигнал цяла нощ. Взираше се в снимката на Карли в спалнята си и изпи три бири вечерта.
Кристен И Кейти се върнаха развълнувани и въодушевени, докато му показваха какви дрехи са купили. За негово учудване Кейти върна почти половината пари с обяснението, че много я бива да пазарува на разпродажби. Алекс седна на дивана, а Кристен му направи модно ревю — демонстрираше една дреха, след това хлътваше обратно в стаята и се връщаше, облечена с нещо съвсем различно. Дори Джош, който обикновено не даваше пет пари за такива неща, остави играта си и когато Кристен излезе от стаята си, се приближи към Кейти.
— Може ли и мен да заведеш по магазините? — попита той почти шепнешком. — Понеже имам нужда от няколко ризи и други неща.
След това Алекс поръча китайска храна и всички се настаниха около масата, похапваха и се смееха. В един момент Кейти извади от чантата си кожена лента за ръка и се обърна към Джош:
— Много ми хареса и я взех — каза тя и му я подаде.
Изненадата му бе заменена от удоволствие, след като си я сложи, и Алекс забеляза как до края на вечерта той непрекъснато стрелка Кейти с поглед.
Странно, но точно в такива вечери Карли му липсваше най-много. Не бяха преживявали такива мигове като семейство — когато тя почина, децата бяха твърде малки — но на Алекс никак не му беше трудно да си я представи на масата.
Вероятно по тази причина не успя да заспи много след като Кейти се прибра у дома, а Джош и Кристен спяха в леглата си. Отметна завивките, отиде в дрешника и отвори сейфа, който беше поставил преди няколко години. Вътре държеше важни финансови и застрахователни документи, натрупани до ценните реликви от брака му. Карли ги беше събирала: снимки от медения им месец, четирилистна детелина, която бяха намерили по време на почивката си във Ванкувър, сватбения й букет от божури и калии, снимки от ултразвука на Кристен и Джош в утробата й и дрешките, с които децата бяха изписани от родилния дом. Вещите бяха свързани с много спомени и емоции, а след смъртта на Карли Алекс не бе добавил нищо към сейфа, само писмата, които му беше писала тя. Едното беше адресирано до него. Второто обаче нямаше име на подател и си остана неотворено. Той не можеше да го отвори — обещанието си е обещание.
Извади писмото, което беше чел стотици пъти, и остави другото в сейфа. Не знаеше нищо за писмата, докато тя не му подаде пликовете по-малко от седмица преди смъртта си. Вече беше прикована към леглото и можеше да приема само течности. Когато я носеше до тоалетната, я усещаше лека като перце, сякаш по някакъв начин тялото й беше станало кухо. През последните съзнателни часове от живота й той тихичко седеше до нея. Обикновено тя заспиваше след броени минути, но Алекс не откъсваше поглед от лицето й и хем не излизаше, да не би да има нужда от него, хем се притесняваше, че е до нея и я лишава от покой. В деня, когато му даде пликовете, той видя как те се появяват изпод завивката й сякаш по силата на някакво вълшебство. Едва по-късно разбра, че тя ги е написала два месеца по-рано и ги е поверила на майка си.
Сега Алекс отвори плика и извади писмото, което многократно бе чел. Беше написано на жълта хартия, каквато обикновено използват юристите. Вдигна листа до носа си и усети аромата на лосиона, който Карли често използваше. Спомни си своята изненада и нейния поглед, който молеше за разбиране.