Пристан за двама
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-142-9
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пристан за двама». Краткое содержание книги:
Когато самотният баща Алекс влиза в живота й, Кейти е пленена от неговия чар и всеотдайните грижи, които полага за двете си деца. Въпреки резервите си тя се привързва към семейството му и осъзнава, че единственото й желание е да бъде част от него.
Пред Кейти е поставено предизвикателството да изгради щастливо бъдеще върху руините на миналото. Когато неговите призраци се завръщат отново, тя разбира, че си струва да рискува всичко, за да получи щастието, което Алекс й предлага.
Защото животът понякога е като буря, а любовта е единственият сигурен пристан.
Никълъс Спаркс доказва умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. С шумен успех са приети филмите по незабравимите му романи „Последна песен“ и „С дъх на канела“. Екранизацията на „Пристан за двама“ е поверена на култовия режисьор Ласе Хелстрьом.
— Например?
— Например дали съм омъжена. А както знаеш, не мога да се омъжа.
— Ерин не може да се омъжи, но Кейти вероятно може. Има си шофьорска книжка, забрави ли?
Кейти повървя мълчаливо и отговори:
— Сигурно би могла, но няма да го направи, докато не срещне подходящия човек.
Той се засмя и я прегърна през рамо.
— Знам, че работата в ресторанта на Айвън ти се е сторила съвсем подходяща в онзи момент, но замисляла ли си се за възможността да работиш нещо друго?
— Какво например?
— Не знам. Да се върнеш в колежа, да завършиш образованието си, да си намериш работа, която да обичаш?
— Защо мислиш, че не ми харесва да съм сервитьорка?
— Ами не знам — сви рамене той. — Просто бих искал да знам какво ти е интересно.
Тя се замисли.
— Като всяко друго дете като малка обичах животните и мечтаех да стана ветеринарен лекар. Но вече не е възможно да уча за това, ще отнеме твърде много време.
— Има и други начини да работиш с животни — може да дресираш маймуни за родео например.
— Съмнявам се. Не съм сигурна, че на маймуните им харесва.
— Много ги жалиш тези маймуни!
— И как не! Кой изобщо е родил тази идея, за бога!
— Поправи ме, ако греша, но те чух да се смееш.
— Не исках вие да се чувствате неудобно.
Той отново се засмя и я придърпа още по-близо. Пред тях Джош и Кристен вече се бяха облегнали на джипа, сигурно щяха да заспят още преди да пристигнат в Саутпорт.
— Така и не отговори на въпроса ми какво искаш да правиш с живота си — каза Алекс.
— Може би мечтите ми не са чак толкова големи. Може би просто искам да имам занимание.
— Това пък какво означава?
— Може би не искам работата да ме определя като личност, а просто да бъда такава, каквато съм.
Той се замисли над отговора й.
— Добре. Каква искаш да бъдеш?
— Наистина ли искаш да знаеш?
— Иначе нямаше да питам.
Тя спря и го погледна право в очите.
— Бих искала да бъда съпруга и майка.
Той леко се смръщи.
— Нали каза, че не си сигурна дали искаш да раждаш деца?
Тя наклони глава на една страна — не беше я виждал по-красива.
— И какво общо има това?
Децата заспаха, преди да стигнат до магистралата. Обратното пътуване не беше дълго, може би половин час, но Кейти и Алекс не искаха да рискуват да ги събудят с разговора си. Просто се държаха за ръце мълчаливо, докато пътуваха обратно за Саутпорт.
Когато Алекс спря пред къщата й, Кейти забеляза, че Джо седи на стълбите на верандата й, сякаш я очаква. Не беше сигурна, че Алекс я е разпознал в тъмното, но в този момент Кристен се размърда и той се обърна, за да провери дали не се е събудила. Кейти се наведе и го целуна.
— Може би трябва да поговоря с нея — прошепна Кейти.
— С кого? С Кристен ли?
— Със съседката ми — усмихна се Кейти и посочи неопределено през рамо. — Или по-скоро тя иска да говори с мен.
— А, добре — кимна Алекс, отмести поглед към верандата на Джо и после обратно. — Прекарах страхотна вечер.
— Аз също.
Той я целуна, преди Кейти да отвори вратата, а когато джипът потегли, тя се запъти към съседната къща. Джо й се усмихна, махна й и Кейти се поуспокои. Не бяха разговаряли от онази вечер в бара. Докато Кейти се приближаваше, Джо се изправи и застана до перилата.
— Най-напред искам да ти се извиня за начина, по който ти говорих — каза тя без всякакви предисловия. — Прекалих. Не беше редно и няма да се повтори.
Кейти се качи по стълбите към верандата, седна и й даде знак да се настани до нея на стъпалото.
— Всичко е наред. Не ти се сърдя.
— Още се чувствам ужасно — призна Джо видимо разкаяна. — Не знам какво ми стана.
— Аз знам, очевидно е. Загрижена си за него. И искаш да ги предпазиш.
— Въпреки това не биваше да ти държа такъв тон. Затова не ти си обаждах. Срамувах се и бях сигурна, че никога няма да ми простиш.
Кейти докосна ръката й.
— Искам да ти кажа, че смятам да се позадържа в Саутпорт.
— Онзи ден те видях да шофираш.
— Не е за вярване, нали? Все още не се чувствам спокойна зад волана.
— Ще се почувстваш. По-удобно е от колелото.
— Още си карам колелото всеки ден. Не мога да си позволя да си купя кола.