Пристан за двама

Тя не беше като Ерин. Тялото й беше различно, формите й бяха различни, мирисът й беше различен. Имаше пикантна, почти животинска миризма, ръцете й се движеха прекалено много, всичко у Амбър беше ново и не му харесваше, обаче не можеше и да спре. Чуваше я да повтаря името му и да говори мръсотии и му идеше да й кресне да мълчи, за да може той да си мисли за Ерин, само че му беше трудно да се съсредоточи, толкова объркващо беше всичко.

Стисна ръцете й и я чу как изстена и каза:

— Не толкова силно!

Кевин отслаби хватката си, но после отново стисна ръцете й, понеже така му се искаше, и този път тя не се възпротиви. Той се замисли за Ерин: къде е, дали е добре, колко много му липсва…

Не биваше да удря Ерин, тя беше мила и добра и не заслужаваше да я удря или да я рита. Той беше виновен, че си бе отишла. Беше я прогонил, въпреки че я обичаше. Търси я, но не успя да я открие, ходи чак до Филаделфия, а сега беше с жена на име Амбър, която не знаеше къде да дене ръцете си, издаваше странни звуци и цялото преживяване му се струваше съвсем не както трябва.

Когато приключиха, на него не му се оставаше. Стана от леглото и започна да се облича. Амбър запали лампата и седна в леглото. Само като я погледна, отново си спомни, че тя не е Ерин, и изведнъж коремът му се сви. В Библията пишеше, че който извърши прелюбодеяние, е пълен глупак, защото унищожава собствената си душа.

Трябваше да се махне от Амбър. Не проумяваше защо изобщо е дошъл и докато я гледаше, коремът му се сви на топка.

— Добре ли си? — попита тя.

— Нямам работа тук — отговори той. — Не трябваше да идвам.

— Вече е малко късно.

— Трябва да тръгвам.

— Просто така?

— Женен съм — напомни й той.

— Знам — увери го тя с усмивка на досада. — Всичко е наред.

— Не, не е — възрази той, облече се, излезе от апартамента, спусна се бегом по стълбите и скочи в колата си. Подкара бързо, но без да лъкатуши, тъй като вината обостряше всичките му сетива.

Добра се до вкъщи, видя, че у семейство Фелдман свети, и беше сигурен, че ще надникнат, щом чуят колата му да спира на алеята. Семейство Фелдман бяха лоши съседи, никога не му махаха за поздрав и не пускаха децата да припарят до моравата им. Те щяха да надушат какво е направил, понеже бяха лоши хора, той също беше направил нещо лошо, а краставите магарета винаги се надушват.

Когато влезе вътре, имаше нужда от питие, но му се гадеше дори само от мисълта за водка, а мислите му трескаво препускаха. Беше изневерил на жена си, а в Библията пишеше, че безчестието му няма да се заглади. Беше нарушил една от Божите заповеди, беше престъпил клетвата си към Ерин и знаеше, че истината ще излезе на бял свят. Амбър знаеше, Тод знаеше, семейство Фелдман знаеха и щяха да кажат на някого, който щеше да каже на някой друг и Ерин щеше да разбере какво е сторил. Кевин закрачи из дневната, дишайки учестено, знаеше, че няма да може да обясни на Ерин така, че да го разбере. Тя му беше съпруга и никога нямаше да му прости. Щеше да му се разсърди и да го изпрати да спи на дивана, а на сутринта щеше да го гледа разочаровано, защото той беше грешник и тя повече никога нямаше да му има доверие. Той потръпна и му се догади. Беше спал с друга жена, а Библията съветваше човек да умъртви земните си членове, сиреч пороците: блудство, нечистота, страст, похот. Всичко беше толкова объркващо, че му се искаше да престане да мисли, но не можеше. Искаше да се напие, но не можеше и имаше усещането, че Ерин най-неочаквано ще цъфне на вратата.