Пристан за двама
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-142-9
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пристан за двама». Краткое содержание книги:
Когато самотният баща Алекс влиза в живота й, Кейти е пленена от неговия чар и всеотдайните грижи, които полага за двете си деца. Въпреки резервите си тя се привързва към семейството му и осъзнава, че единственото й желание е да бъде част от него.
Пред Кейти е поставено предизвикателството да изгради щастливо бъдеще върху руините на миналото. Когато неговите призраци се завръщат отново, тя разбира, че си струва да рискува всичко, за да получи щастието, което Алекс й предлага.
Защото животът понякога е като буря, а любовта е единственият сигурен пристан.
Никълъс Спаркс доказва умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. С шумен успех са приети филмите по незабравимите му романи „Последна песен“ и „С дъх на канела“. Екранизацията на „Пристан за двама“ е поверена на култовия режисьор Ласе Хелстрьом.
— Казал си на Кофи, че сте ходили с нея в някакъв ресторант в Провинстаун, но заведението е затворено от шест месеца, освен това изобщо не си се регистрирал в пансиона, който си споменал. Никой не е виждал и чувал Ерин от месеци.
Кевин усети как кръвта нахлува в главата му и как пулсиращата болка се засилва.
— Проверявал си ме, така ли?
— Пиеш в работно време и ме лъжеш.
— Не съм…
— Престани да ме лъжеш! — кресна внезапно капитанът. — Оттук ми миришеш на алкохол! — гневно припламнаха очите му. — От този момент се смятай за отстранен. Мини през „Личен състав“, преди да отидеш във Вътрешния отдел. Остави пистолета и значката си на бюрото ми и си върви.
— За колко време? — успя да попита дрезгаво Кевин.
— В момента отстраняването е най-малкият ти проблем.
— Да знаеш обаче, че нищо не съм казвал на онази жена.
— Чули са те! — кресна Бил. — Партньорът ти, патологът, криминолозите, приятелят й.
Капитанът млъкна и видимо положи огромно усилие да се овладее.
— Всички са те чули — отсече той накрая и Кевин усети, че губи контрол над всичко и че за това е виновна Ерин.
29
Дойде август и Алекс и Кейти се наслаждаваха на горещите и лениви летни дни, които прекарваха заедно, но децата започваха да се отегчават. Искаше им се да направят нещо необикновено, затова Алекс заведе нея и хлапетата да гледат маймунското родео в Уилмингтън. За огромно учудване на Кейти мероприятието се оказа точно такова, каквото звучеше: маймуни, облечени с каубойски дрехи, яздиха кучета и насочваха стада овце почти цял час, преди да започнат фойерверки, съперничещи на илюминациите по случай националния празник. На излизане тя се обърна към него и се усмихна:
— Това е най-откаченото нещо, което съм виждала.
— Сигурно си смятала, че ние, южняците, сме адски некултурни.
Тя се засмя:
— Как изобщо на хората им хрумват такива неща?
— Нямам представа, но се радвам, че дойдохме. Шоуто е в града само за няколко дни.
Алекс огледа паркинга за колата си.
— Да, представям си колко празен щеше да е животът ми, ако не бях видяла как маймуни яздят кучета.
— На децата им хареса! — възрази Алекс.
— Да, много им хареса — съгласи се Кейти. — Не знам обаче дали на маймуните им хареса. Не ми изглеждаха никак доволни.
Алекс я погледна с присвити очи.
— Май не бих могъл да позная дали една маймуна е доволна или не.
— И аз това искам да кажа — отвърна тя.
— Ей, аз какво съм виновен, че има още цял месец до началото на учебната година, а идеите ми за интересни детски занимания се изчерпаха.
— Не е задължително всеки ден да правят нещо специално.
— Знам. Те и не правят. Обаче не ми се иска и само да гледат телевизия.
— Децата ти не гледат само телевизия.
— Понеже ги водя на маймунско родео.
— А следващата седмица?
— Фасулска работа — в града ще има карнавал и лунапарк. От онези, пътуващите.
— Коремът ми се свива от такива неща — призна тя с усмивка.
— Обаче децата са луди по тях. Което ме подсеща — на работа ли си другата събота?
— Не съм сигурна, защо?
— Може да не се возиш на атракциите, ако не желаеш, но искам да те помоля за услуга.
— Каква?
— Надявам се да можеш гледаш децата вечерта. Дъщерята на Джойс каца в Роли и Джойс ме помоли да отида на летището да я взема. Тя не обича момичето да шофира нощем.
— С удоволствие ще ги гледам.
— Трябва да е у дома, за да си легнат навреме.
— У вас ли? — погледна го тя. — Не съм идвала у вас.
— Да, обаче…
Алекс явно не знаеше какво да каже, но Кейти го спаси с усмивка:
— Няма проблем. Звучи забавно. Може да изгледаме някой филм и да хапнем пуканки.
Той направи мълчаливо няколко крачки и после попита:
— Някога искала ли си да си родиш деца?
— Не съм сигурна — поколеба се Кейти. — Не съм го обмисляла сериозно.
— Никога?
Тя поклати глава:
— В Атлантик Сити бях твърде млада, с Кевин тази мисъл просто ми беше непоносима, а през последните месеци съвсем други неща занимаваха мислите ми.
— Но ако трябва да се замислиш? — настоя той.
— Все още не знам. Мисля, че зависи от много неща.