Черна неделя
- Автор: Харрис Томас
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черна неделя». Краткое содержание книги:
Не, реши той, ако алармената инсталация беше негова, щеше да я направи независима от бреговите източници на ток. Нямаше да се прехвърля през кърмата. Щеше да влезе, както Сап беше излязъл.
Заплува към тъмното петно под припламващата светлинка на носа. Две въжета, предназначени да поемат прилива, висяха от носа към коловете на кея. Кабаков се заизкачва с ръце, докато се улови за подпората на парапета на носа, и се огледа. Видя каютата на съседната яхта. Мъж и жена седяха на дивана с гръб към него. Целуваха се. Главата на жената изчезна. Кабаков се покатери на носа и залегна върху предното стъкло на кабината за управление. Кабината го скриваше от палубата. Стъклото беше плътно затворено. Напипа люка.
Отстрани с отвертка дебелото пластмасово стъкло в центъра. Отворът беше достатъчен да промуши ръката си. Бръкна вътре, отключи и опипа ръбовете на люка, за да намери контактите на алармената инсталация. Докато пръстите му търсеха жиците в облицования таван, си представяше разположението им. Ключът беше монтиран върху защитната преграда и се задействаше с магнит, разположен на люка. Значи трябваше да освободи магнита и да го постави на място върху ключа. Само не го изтървавай! Отвори люка. Недей звъня, недей звъня, недей звъня!
Пристъпи в мрака на кабината и затвори люка. Постави обратно стъклото и магнита.
Почувства се добре. Част от гложденето, което изпитваше след провала в къщата на Музи, изчезна. С помощта на фенерчето откри кутията на алармената инсталация и я откачи от батериите. Сап беше свършил добра работа. Специално часовниково устройство му позволяваше да напуска яхтата, без да задейства инсталацията, а чувствителен към магнит сензор на корпуса му позволяваше да се връща по същия начин.
Кабаков вече можеше да се движи свободно. Бързото претърсване на кабината за управление не разкри нищо особено, с изключение на трийсет грама висококачествен кокаин на кристали и лъжичка, от която да го смърка.
Изгаси фенерчето и отвори люка към главната каюта. Светлините на пристана му помогнаха да се ориентира. За секунда парабелумът му излетя от кобура, насочи се и спусъкът беше на косъм от изстрела.
В каютата нещо шаваше. Видя го отново — едва забележимо, повтарящо се движение, тъмна сянка на фона на пристана. Кабаков залегна на пода за да се очертае по-ясно силуетът на движещия се предмет. Усмихна се. Беше малка изненада, подготвена от Сап за неканени гости, прескочили борда на яхтата. Електронен скенер, нов и, скъп модел. Непрекъснато се въртеше и опипваше палубата, готов да вдигне тревога. Кабаков го заобиколи и го изключи.
Претърсва лодката в продължение на цял час. В едно скривалище до кормилото намери белгийска автоматична пушка FN и револвер. Но нямаше никакво доказателство, че Сап или лодката му са участвали в пренасянето на пластичните експлозиви.
В хранилището на картите откри това, което търсеше. Удар по корпуса прекъсна заниманията му. Гумената лодка. Сап се връщаше. Кабаков се промъкна в каютата и се сви в тъмния ъгъл на носа.
Над него се отвори люк. Появиха се обувки и крака. Главата на Сап още беше извън люка, когато токът на Кабаков се заби в диафрагмата му.
Сап се свести, за да разбере, че е овързан от глава до пети на една от двете койки и в устата му е натъпкан чорап. От тавана висеше фенер и излъчваше жълта светлина и силна миризма на газ. Кабаков седеше срещу него, пушеше пура и чистеше ноктите си с шилото за лед.
— Добър вечер, господин Сап. Проясни ли се главата ви, или да ви залея с кофа вода? Добре ли сте? На дванайсети ноември сте получили товар пластични експлозиви от товарен кораб извън крайбрежните води на Ню Джърси. Искам да знам кой е бил с вас и къде са експлозивите. Иначе не ме интересувате. Ако ми кажете, няма да ви се случи нищо лошо. Ако не, ще ви оставя в състояние, в което ще съжалявате, че не сте мъртъв. Ще бъдете сляп, ням и осакатен. Искате ли веднага да ви причиня болка, за да демонстрирам сериозността на намеренията си? Едва ли. Ще измъкна чорапа от устата ви. Ако се развикате, ще направя така, че да има за какво да крещите. Разбирате ли ме?
Сап кимна и изплю мъх от чорапа.
— Кой, по дяволите, сте вие?
— Не е ваша работа. Кажете ми за експлозивите.
— Не знам нищо. Нямате никакви доказателства.
— Не разсъждавайте с юридически термини, господин Сап. Пред мен не сте защитен от закона. Между другото, хората, за които сте работили, не са свързани с мафията. Няма защо да ги закриляте и по нейния закон.