Черна неделя
- Автор: Харрис Томас
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черна неделя». Краткое содержание книги:
Кабаков знаеше, че нещата, които върши, оставят белези в душата му точно както по тялото. Искаше му се да вярва, че нарастващата досада от ограниченията на закона е изцяло в резултат на опита, че чувства гняв към тези пречки по същия начин, по който усещаше тъпа болка в старите си рани през някоя зимна утрин.
Но това не беше напълно вярно. Семенцето на това отношение се коренеше в природата му — факт, който беше открил преди много години близо до Тиберия, в Галилея.
Беше тръгнал да инспектира позиции на сирийската граница и спря джипа си до един кладенец в планината. Вятърна мелница със стар американски самолетен двигател изпомпваше студена вода от скалата. Мелницата поскръцваше на равни интервали от бавното въртене на крилата — самотен звук в ясния тих ден. Облегнат на джипа с лице, разхладено от водата, Кабаков наблюдаваше стадо овце, което пасеше по склона на планината. Налегна го чувство за необитаемост, което го накара да усети формата и положението на тялото си в тези огромни, наклонени пространства. И тогава забеляза орел, който се рееше във висините, с разперени като пръсти пера на крилете. Носеше се над склоновете, а сянката му бързо се плъзгаше по скалите. Беше зима и орелът не търсеше храна, защото овцете нямаха агънца, но те го усетиха над себе си и започнаха да блеят. На Кабаков му се зави свят, докато следеше с поглед птицата, хоризонталното му зрение беше нарушено от склоновете на планината. Усети, че се улавя за джипа, за да запази равновесие.
И изведнъж разбра, че обича орела повече от овцете, че винаги ще го обича повече и че точно заради това чувство, заложено в него, никога нямаше да бъде съвършен в очите на Бога.
Кабаков изпита удовлетворение, че никога няма да разполага с реална власт.
И сега, в апартамента в Манхатън, Кабаков се чудеше как да примами Джери Сап. Ако се заемеше сам с това, контактът трябваше да бъде установен от Еди Стайлс. Той беше единственият му познат с достъп до престъпните среди по пристанищата. Без него щеше да се наложи да използва източниците на Корли. А Стайлс щеше да му услужи заради Рейчъл.
— Не — отсече Рейчъл на закуска.
— Ще го направи, ако го помолиш. Ще го прикриваме непрекъснато…
— Няма да го направи, тъй че да прекратим този разговор.
Трудно му беше да повярва, че само преди двайсет минути се надвесваше топла и утринно порозовяла над него, а косите й, подобно на нежно махало, галеха лицето и гърдите му.
— Знам, че не ти е приятно да го използваш, но, по дяволите…
— Не ми е приятно да го използвам и не ми е приятно да ме използваш. И аз те използвам, но по различен начин, който още не съм изяснила за себе си. В това да се използваме един друг няма нищо лошо. Но оттук нататък — никакъв Еди.
Великолепна е, мислеше Кабаков, с тази руменина, плъзнала нагоре по шията й от дантелата на нощницата.
— Не мога и няма да го направя — продължи тя. — Искаш ли портокалов сок?
— Ако обичаш.
Кабаков с неудоволствие отиде при Корли. Даде му информацията за Джери Сап, но не му каза източника си.
Корли работи два дена по примамката с помощта на Бюрото за наркотици и опасни медикаменти. Говори цял час по телефона с Мексико Сити. След това се срещна с Кабаков в бюрото на ФБР в Манхатън.
— Нещо ново за гърка?
— Още не — отвърна Кабаков. — Мошевски продължава да търси по баровете. Кажи сега за Сап.
— Бюрото няма досие на Джери Сап. Който и да е той, под това име е чист. В регистрите на бреговата охрана също не фигурира. Досиетата им нямат кръстосани индекси, започващи от вида на лодките и свършващи с подробностите, които ни интересуват. Частиците от боя, с които разполагаме, ще бъдат достатъчни за потвърждение, ако имаме с какво, да ги сравним, но да проследим произхода им е далеч по-трудно. Боята не е от употребяваната във военноморските сили. Намира се във всеки магазин.
— А как стои въпросът с наркотика?
— Ще стигна и до него. Ето го пакета. Случайно да си запознат със случая Крафт-Мендоса в Чигуагуа? Е, и аз не знам подробностите. От 1970-а до 1973 година са вкарали в Бостън петдесети седем килограма хероин. По много умен начин. За всяка пратка са наемали американски гражданин, който да отиде в Мексико. Понякога мъж, понякога жена, но винаги самотии хора, без близки и роднини. Подставеното лице отивало там с туристическа виза и за нещастие, след няколко дни умирало. Тялото било връщано у дома с пълен корем хероин. От тази страна на границата са имали свое погребално бюро. Между другото, косата ти бързо израства.