Черна неделя
- Автор: Харрис Томас
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черна неделя». Краткое содержание книги:
— Колко летци познаваш? — заинтересува се Кабаков. — Професионални летци.
— Не се сещам да познавам някого — рече Сап.
— Постарай се да се сетиш.
— Май познавам един от Ямайка с разрешително за търговски полети. Но откак федералните агенти претършуваха самолета му, не е стъпвал в Щатите. Той е единственият професионален летец, когото познавам. Сигурен съм.
— Не познаваш летци, не знаеш кой е наел лодката… Много малко знаеш, Сап.
— Така е. Не се сещам за никакви летци. Вижте, можете да ме убиете, дори сигурно ще ме убиете, но въпреки това не знам нищо.
Кабаков заобмисля дали да не започне да изтезава Сап. Идеята го отвращаваше, но щеше да го направи, ако смяташе, че резултатите ще го оправдаят. Не. Сап не участваше в заговора. Заплашен със съдебно преследване, боящ се да ме го изкарат съучастник в тежко кръвопролитие, той щеше да се помъчи да сътрудничи. Щеше да се постарае да си припомни и най-малките подробности, които биха идентифицирали човека, наел лодката. По-добре да не го наранява сега.
Следващите стъпки щяха да са интензивен разпит на Сап за дейността и връзките му и щателен лабораторен анализ на картата. ФБР беше по-добре подготвено за такава дейност. Кабаков бе преодолял много трудности почти напразно.
Обади се на Корли от телефонната кабина на кея.
Сап не излъга съзнателно Кабаков, но твърдението му, че не познава професионални летци, беше погрешно. Дупката в паметта му беше разбираема — изминаха много години, откак бе видял Майкъл Ландър или бе мислил за плашещия яростен ден на първата им среща.
Сап се движеше по пътя на сезонната си миграция на север, когато плаващ дънер се удари във витлата му в открито море срещу брега на Манаскуан, щата Ню Джърси, и го принуди да спре. Сап беше силен и опитен, но не можеше да смени задръстените и огънати витла в открито море. Яхтата се понесе бавно към плажа, като тътреше котвата си под напора на безмилостния вятър откъм морето. Не можеше да извика на помощ бреговата охрана, защото и те щяха да усетят вонята, която задуши самия него, когато слезе да вземе котвата за буря — вонята на крокодилски кожи за пет хиляди и петстотин долара, които беше купил на черния пазар от флоридски бракониер, предназначени за Ню Йорк. Когато Сап се върна на палубата, видя да се приближава лодка.
Майкъл Ландър, излязъл на разходка със семейството си в стегната малка яхта, хвърли въже на Сап и го изтегли до закътано заливче. Сап, който не искаше да го завардят в някое пристанище с повредена яхта, натоварена със забранени кожи, помоли Ландър да му помогне. С шнорхели и плавници двамата работиха под водата, докато със съвместни усилия успяха да извадят повреденото витло и да го сменят с резервното. Така Сап можеше да докуцука до вкъщи.
— Извинявай за миризмата — рече той неловко, когато седнаха на палубата да си починат. Ландър беше слизал долу и не можеше да не е видял кожите.
— Не е моя работа — отвърна Ландър.
След този инцидент завързаха непринудено познанство, което свърши, когато Ландър се върна във Виетнам за втори път. Но приятелството на Сап с Маргарет Ландър продължи още няколко месеца. В редките случаи, когато се сещаше за семейство Ландър, Сап си спомняше по-ясно жената, отколкото летеца.
Седемнадесета глава
На първи декември президентът уведоми началника на канцеларията си, че положително ще присъства на мача за Суперкупата в Ню Орлиънс, независимо дали „Червенокожите“ от Вашингтон ще играят, или не.
— По дяволите — рече Ърл Бигс, специален агент на тайните служби, отговарящ за охраната на Белия дом. Промърмори го тихо и насаме. Не беше изненадан. Президентът и преди беше заявявал, че вероятно ще отиде, но Бигс се надяваше пътуването му да се осуети.
Не трябваше да се надявам толкова, разсъждаваше Бигс. Меденият месец на президента с нацията беше изтекъл доста отдавна и рейтингът му спадаше забележимо, но беше достатъчно висок да предизвика овации и ставане на крака в дълбокия юг, които щяха да се видят по телевизията в цял свят.