Свидетелят от влака
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
— Всички знаят, че аз съм работила по случая, Майкъл.
— Но не са знаели за Си Ем Ти Холдинг.
Лосън не отговори, но видях как мускулът отстрани на челюстта й се изпъна и запулсира като помпа.
— Знаеш ли, Катрин, колко пари получава чикагската епархия всяка година? Близо милиард долара. В брой. Необлагаеми. Дори не попълва данъчна декларация. — Повдигнах вежда. — На това му се вика блага работа, стига да се уредиш.
Млъкнах и зачаках, но Лосън седеше неподвижно с ръце в джобовете и само слушаше.
— Си Ем Ти е основана през двайсетте години на миналия век. Следите са много усукани и се губят назад във времето, но един адвокат на име Бърнстайн ми начерта тази схема. Първоначалният капитал е дошъл от сметките на епархията. На някой алчен кардинал изведнъж му хрумва да инвестира тайно в недвижими имоти, железници и тъй нататък. Да прибере още някой и друг долар, който да не му се налага да дели с енориашите си. С времето Си Ем Ти се разраства. С всяко следващо поколение разните там кардинали и епископи стават все по-алчни. Изграждат цяла мрежа от свързани дружества и дъщерни фирми като „Транско“. Докато идва осемдесета година: катастрофа на „Лейк“ и „Уобаш“, единайсет загинали. Пролята е кръв, от която божиите служители трябва да се изчистят по някакъв начин. И те ликвидират всичко, разпускат Си Ем Ти и побягват, скриват се в миша дупка. Докато не се появяваш ти.
Най-после нещо привлече вниманието й и тя каза:
— Моля?
Освен всичко друго почитаемият кмет Джон Уилсън имаше в екипа си от най-близки сътрудници един господин на име Уолтър Соупак, с рядката професия счетоводител-детектив — човек, който знае не само как най-добре да укрие парите ви, но и да намери всякакви пари, укрити от други. Аз никога не го бях виждал лично, Уилсън се бе погрижил за това, но от папката измъкнах доклада на Соупак за Катрин Лосън.
— Ти изкарваш, да кажем, малко над сто хиляди годишно, Катрин. Родителите ти са починали. Завещали са ти здрави зъби и купища дългове. — Почуках с пръст върху доклада на Соупак. — А притежаваш апартамент в тежкарска сграда в Санта Фе и стая в луксозен клуб-хотел за сезонно ползване в Италия. Добре скрити, но недотам. Да не говорим за парите, които изтичат в офшорни сметки и после изчезват. Дори човекът, съставил този доклад, не е сигурен, че е проследил всичко, но допусканията му са доста надеждни.
— И какво допуска той?
— Той смята, че смъкваш, като минимум, по милион годишно от човека, който и да е той, натоварен да пази тайните на Църквата. Прибрала си общо между седем и десет милиона през последните пет години. — Аз бутнах доклада към нея.
— Ти си луд! — каза тя.
— Така ли мислиш?
— Или си луд, или имаш нужда от дълъг отпуск.
Извадих от джоба си нерегистрирания револвер, който Родригес ми беше дал, за да застрелям Джим Дохърти.
— Носиш ли оръжие, Катрин?
Очите й пробягаха по релсите зад мен.
— Нося служебния си пистолет, Майкъл. — Разтвори якето и ми го показа на хълбока си.
— Извади го и го остави на земята.
Тя се подчини.
— Какво още имаш?
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?
— Може би предпочиташ да ти сложа белезници и да те пребъркам?
Тя извади малък пистолет с черна дръжка от джоба на якето си и го положи на земята до служебния.
— Защо ти е втори, Катрин? Може би си се притеснила от разговора ни онзи ден? Да не си решила да ме заведеш да се поразходим покрай линията?
— Много си напрегнат, Майкъл. Прибери оръжието и да поговорим сериозно.
Извадих от джоба си хартиен плик. Вътре имаше няколко снимки. Бяха номерирани. Наредих ги върху пейката с гърба нагоре.
— Знаеш ли какво е това на най-горната снимка?
Тя обърна снимката и поклати глава.
— Заснета е от полицейска камера, от онези, които следят движението. Кметът Уилсън обича да глобява поданиците си по всяко време. Въпросната камера се намира на половин пряка от сградата, където живееше Хюбърт Ръсел. Снимката е направена в деня на смъртта му. Виждаш ли черния джип?
Тя погледна снимката, но не изглеждаше особено развълнувана.
— Това е твоят джип, Катрин.
— Разбира се, че е моят. Правех оглед на местопрестъплението.
— Погледни часа, който е отбелязан на снимката: 4:20 следобед, двайсет минути, след като Родригес е разговарял с теб по телефона, и близо половин час, преди да са пристигнали първите агенти.