Свидетелят от влака
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
— Това са пълни глупости, Майкъл! Прибери оръжието.
— Обърни следващата снимка, Катрин.
— Няма!
— Обърни я! — казах аз и усетих как ми причернява пред очите.
Може би и тя го усети, защото обърна следващата снимки. Беше една от онези, които ми бе дала Мардж Конъли, от аутопсията на Хюбърт.
— Това е китката на Хюбърт Ръсел. По-точно лявата му китка. Помниш ли, че съдебната лекарка ни бе казала как открила някакви следи по кожата, които можело да са и от белезници? Когато ти си тръгна, аз ги разгледах по-внимателно и открих още нещо. — Посочих с лявата ръка, без да изпускам револвера от дясната. — Виждаш ли кръглото петно тук? Това е синина. Причинена приблизително в момента на смъртта. Обърни следващата.
Този път тя се подчини безропотно.
— Това е увеличение на същия кадър — казах аз. — Сега се виждат вдлъбнатините по кожата. Съдебната лекарка смята, че са причинени от пръстен. Допуска, че Хюбърт се е борил с някого, който се е опитвал да върже ръцете му на гърба или да му постави белезници.
Последната снимка обърнах сам.
— Щатските следствени власти разполагат с компютърна програма, която може да доизчиства такива образи. — Посочих с дулото на револвера. — Ето, тук ясно се виждат буквите Ф и Б. Проверихме шрифта. Пише „ФБР“, Катрин. Това е пръстенът, който се връчва на всеки кадет при завършване на Академията. А виждаш ли тези наклонени чертички тук и по-дългата до тях? Експертът ми казва, че това е част от буквата К и първата чертичка на М. Дали не е от инициалите КМЛ — Катрин Мари Лосън?
Погледнах надолу към ръката й — беше облечена в ръкавица, но знаех, че отдолу носи пръстена.
— Ще ми кажеш ли? — попитах. — Или предпочиташ да ти го кажа аз?
Тя повдигна брадичка, но не каза дума.
— Не знам точно как си научила за „Транско“ и Си Ем Ти, но това няма значение — продължих аз. — Грешката е била тяхна. И все пак един-два милиона годишно са били за тях дребна сума, с която да ти запушат устата, особено като я сравним с онова, което би трябвало да платят, ако бъдат осъдени за престъпен заговор и причиняване на смърт поради груба небрежност. Църквата няма нужда от подобна реклама. Независимо че е било отдавна.
— Не подценявай човешката алчност, Майкъл.
— Правилно. Известно време всичко е било наред. Прибирала си им парите и си си затваряла устата. Докато изведнъж се появява Джим Дохърти и започва да убива. Ти веднага си разбрала връзката, но си си казала, че все още няма опасност, докато аз не ти споменах за онази катастрофа преди много години. Това ти подейства като катализатор. От този момент нататък ти започна да проявяваш интерес към разследванията на Хюбърт Ръсел, да разпитваш докъде е стигнал. Когато Хюбърт ти изпрати записките си, ти се убеди колко е добър този хлапак, колко е непримирим и как неизбежно аферата с „Транско“ ще се разкрие и Църквата ще бъде разобличена. А ти не би допуснала такова нещо. Не би позволила да ти заколят гъската със златните яйца. Нали, Катрин?
— Наистина си ненормален.
— Затова решаваш да убиеш Хюбърт. Не знам дали някой от страна на Църквата е бил в течение на това. Или си решила на своя глава да си защитиш инвестицията. Така или иначе, не си успяла да го планираш докрай. Не си имала време. Когато Родригес ти дава адреса на Хюбърт и ти казва, че е потенциална жертва, ти виждаш възможност за действие. Ако Дохърти междувременно е убил Хюбърт, толкова по-добре. Ако ли пък не, ти сама можеш да го направиш, като го припишеш на Дохърти. Вдигаш се, отиваш в апартамента на Хюбърт и го заварваш жив и здрав. Показваш му значката си и той те пуска да влезеш, без да се замисли.
Помълчах няколко секунди и продължих:
— Междувременно решаваш, че и Дохърти трябва да умре. За предпочитане, преди да ми е казал какво знае за Църквата. Преди да ме е убедил, че просто няма как той да е убил приятеля ми. Ти си знаела, че съм при Дохърти, за да го хвана на тясно. Затова веднага след като си приключила с Хюбърт, си тръгнала натам. Имаше късмет да ни свариш, както седяхме един срещу друг, и го застреля на място.
— Това ли е? — попита тя.
— Имам един въпрос. Защо го обеси?
По очите й видях как мозъкът й работи трескаво, претегля всяка възможност, преценява следващия ход срещу мен. Можех да й кажа да не си хаби времето.
— Предполагам, че си носила само служебния си пистолет и не е било желателно да ползваш него. — Вдигнах рамене. — Ако впоследствие се окажеше невъзможно да го припишеш на Дохърти, винаги можеше да го изкараш самоубийство. Хюбърт беше млад, психически неукрепнал. Едно самоубийство би ти свършило добра работа като резервен вариант.