Свидетелят от влака

— Няколко пъти се отбивах да я видя.

— Сестрата ми каза. Каза ми също, че това много й е помогнало.

— Разбирам малко от тия неща. Още покрай Никол и тъй нататък.

— Спомням си.

Родригес въздъхна.

— Ако имаш проблем… — той ме погледна косо, докато шофираше.

— Всичко е наред, Винс. Вече си направил, каквото си могъл, за да се почувства по-добре. Благодарен съм ти.

Известно време пътувахме мълчаливо. Родригес пусна радиото, после го загаси.

— Какво ще кажеш да поговорим малко по работа?

Погледнах го.

— Става!

— Уилсън ми се обади тази сутрин.

— Как е господин кметът?

— Щастлив като прасе в кочина. Разправи ми за твоята железопътна катастрофа. А също и за „Транско“ и Си Ем Ти Холдинг.

— Може би си е казал, че така или иначе ще научиш всичко от мен. Е, какво мислиш?

— Мисля, че кардиналът му е в малкото джобче. Заедно с мантията, органа и хористите.

— Хубаво е кметът да е доволен — казах. — Между другото какво става с Алварес?

Рита Алварес бе получила своите ексклузивни права да отразява случая. В двата ежедневника на Чикаго бяха излезли нейни репортажи от мястото на събитието в „Кабрини-Грийн“, а от полицията й бяха обещали и „поглед отвътре“ върху действията на екипа, заловил и застрелял Джим Дохърти.

— Как се сети да попиташ? — Родригес се усмихна едва-едва.

— Среща ли си чукнахте вече?

— Вечеря в „Чоп Хаус“, довечера.

Облегнах се назад на седалката и се замислих за моя приятел полицая и тази репортерка. Може би не бяха лоша комбинация.

Родригес даде мигач, зави наляво и спря на червения светофар на ъгъла на „Ласал“ и „Чикаго“.

— Междувременно се случи още нещо — каза той.

Млада жена крещеше на млад мъж на автобусната спирка. Мъжът я сграбчи за ръката. Тя се изтръгна, обърна се и закрачи сърдито през уличното платно.

— Какво? — попитах аз.

Мъжът последва жената и едва не попадна под един преминаващ автобус. Качи се обратно на тротоара, седна на пейката и запали цигара.

— Снощи при диспечера е имало анонимно обаждане. Застреляна жена в метрото.

— Не съм чувал такова нещо.

— Няма как да си чул. Била е Катрин Лосън. Проследили са обаждането до мобилния й телефон. Открили са трупа отстрани до линията, където беше намерена и Мария Джаксън.

Извърнах се рязко към него.

— Трупа ли каза?

Родригес кимна; в този момент светна зелено и той даде газ.

— Простреляна е три пъти с два различни пистолета. С трийсет и осми калибър в крака и с два двайсет и два калиброви куршума в черепа.

— Странно.

— Ъхъ. Между другото онзи трийсет и осмак с изтритите номера, дето ти го бях дал преди акцията в „Кабрини“, още ли е у теб?

Макар да гледах напред, усещах тежкия му поглед върху лицето си.