Свидетелят от влака
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетелят от влака». Краткое содержание книги:
Хейзъл ме прегърна и пое клетката от ръката ми. Маги ме гледаше с големите си очи, докато изчезна през болничната врата. Исках да й помахам, но се почувствах като пълен идиот. Качих се в колата си. Папката с материалите беше на съседната седалка.
59
Час по-късно отбих в индустриалната зона, заемаща едно цяло каре с номер 1100 в южния край на „Десплейнс“. Небето беше лилаво, а паркингът пуст. Нахлузих черна плетена шапка над очите си и извървях две преки с наведена ниско глава. Ченгетата бяха махнали полицейската лента около мястото, където бе намерен трупът на Мария Джаксън, но аз се огледах за всеки случай. Беше чисто.
Аварийната врата на метрото този път се оказа отключена. Една-единствена крушка се бореше с мрака, хвърляйки мъртвешка светлина върху грапавите стени и стълбището, водещо надолу. Спуснах се по витата стълба, докато стигнах дъното, където се озовах за втори път през последните дни в подземната част на чикагското метро.
Светлината долу беше по старому жълтеникава, от прости електрически крушки, но ми се стори някак по-ярка, отколкото в нощта, когато бях открил трупа на Джаксън. Тръгнах в обратната посока, пресякох стрелките и поех по един стар изоставен коловоз. След около осемстотин метра стигнах до завоя. Вляво от мен имаше малка врата, а на бежовата стена отстрани с черни печатни букви пишеше „Поддръжка“. И там я видях, седнала на една очукана пейка.
— Майкъл, ти намери мястото!
— Съжалявам, че закъснях. Имах малко работа.
Приближих се. Катрин Лосън беше облечена с черно кожено яке. Ръцете й бяха пъхнати в джобовете. Зад гърба й имаше редица стари метални шкафчета, повечето с липсващи врати.
— Какво ще кажеш? — Тя извади облечената си в ръкавица ръка и посочи с широк жест малката стаичка около себе си. — Трупът на Мария Джаксън бе намерен на стотина метра по-надолу по линията. Полицаите бяха открили тази стаичка и я използваха при огледа на местопроизшествието.
— Това е чудесно, Катрин. А защо поиска да се срещнем тук?
Аз и без това бях намислил да поискам среща с нея, но не знаех къде и кога, та с обаждането си предната вечер тя бе решила това вместо мен.
— Искаш да кажеш, защо да не се видим на по едно питие като нормални хора? — Смехът й прозвуча фалшиво, а очите й останаха сериозни. — Има неща, за които трябва да поговорим, Майкъл. Да ги обсъдим внимателно.
Лосън извади свитък хартия от джоба си.
— Онзи ден ме пита за червената папка на Джим Дохърти. Ето, преснимала съм ти няколко страници от нея. Реших, че може би ще ти е интересно да ги видиш.
Поклатих глава.
— Имах дълъг разговор с кмета. И той ме убеди, че наистина не си струва да си губя времето с тази папка.
— Съжалявам — каза тя. — Не знаех, че и Агенцията за вътрешна сигурност ще се намеси. Иначе никога не бих подала онзи рапорт.
— Чула си за визитата им?
— Дойдоха и при мен. Има нещо около тази история с Дохърти, което не ми дава мира, Майкъл. Нещо, което според мен пропускаме.
— Знам какво имаш предвид.
Тя вдигна няколко листа.
— Нещо във връзка с папката и с линията, където бе намерен трупът на Джаксън. Чакай да ти покажа, пък после, ако искаш, се откажи.
Седнах на пейката срещу нея.
— Но преди това трябва да поговорим за нещо друго — казах аз.
— А, така ли? Какво? — попита тя.
Извадих моята папка и я поставих върху листата, които тя вече бе разпръснала пред себе си. Тя я погледна, но не я докосна.
— И това ли е свързано с Дохърти?
— Отвори я и виж.
Лосън хвана ръба на корицата и я отгърна, докато аз не спирах да говоря:
— Най-горният комплект документи са от 1978 година. Това е устройствена схема с отношенията на подчинение и собственост между „Транско“ и фирмата майка, Си Ем Ти Холдинг.
Очите й проблеснаха в мъртвешката жълтеникава светлина.
— Компанията, която според теб е предизвикала онази железопътна катастрофа?
— Именно.
Лосън прелисти документите и изкриви лице в кисела усмивка.
— Това трябва ли да ми говори нещо?
— Предполагам, че си се натъкнала на него, когато си работила по случая с отец Марк. Оня, дето бил крал пари от енориашите си. Тогава някой е направил грешката да те остави да се ровиш в счетоводните книги на епархията.