![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/1/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
Главният архивар се замисли над въпроса.
— Не — съгласи се той. — Излиза, че нищо не мога да направя, за да ви помогна, така ли? Имам малко пари.
— Нямам нужда от пари, благодаря. Дойдох просто да поздравя един стар приятел. Стар приятел, когото впрочем ще изложа на опасност, ако остана по-дълго…
Кръчмата се намираше близо до търговското пристанище на Ориал, в квартала на корабите. Това беше един от най-лошите квартали в града, където моряци, авантюристи, контрабандисти и крадци идваха да търсят развлечение и да въртят далавери. Неговите улички и пасажи образуваха истински лабиринт, в който Пурпурната гвардия влизаше само в краен случай. Кръчмите и публичните домове никога не затваряха. Задните дворове бяха видели много прерязани гърла, а някои необитаеми места бяха истински гробища.
Лорн трябваше да се наведе, за да влезе.
Като остави вратата да се затвори зад него, той огледа залата, изпълнена с дим от лули, долнопробни пури и газови лампи. Беше претъпкана и мрачна, ниска, смърдяща. Шумът от разговорите беше оглушителен.
Лорн привлече само няколко безразлични погледа. Видът му на наемник тук не правеше никакво впечатление. Той видя едно свободно място на тезгяха и тръгна натам, заобиколи една маса, на която моряци пиеха и се смееха с няколко пияни жени, облакъти се и поръча чаша бира, която плати веднага.
Бирата не беше толкова лоша, колкото можеше да се очаква. Силна и ароматна, тя му подейства добре и той си даде сметка, че трябва да внимава с нея, за да не се напие.
Повика мъжа с кожена престилка, който му я беше сипал от една от бъчвите, подредени край стената зад него, и попита:
— Има ли кеш вътре?
Мъжът кимна утвърдително.
— Още една? — попита той.
— Може би по-късно.
Мъжът вдигна рамене и престана да се интересува от Лорн, който се обърна с гръб, опрян на тезгяха, и обиколи залата с поглед. Докато посръбваше от бирата си, се запита колко ли може да е часът и дали трябваше да чака още дълго. И ако не дойдеше нито Йерас, нито Логан, къде можеше да избере да прекара нощта? Може би това, че отблъсна гостоприемството на Сибелиус, не беше толкова добра идея.
В края на краищата щеше да е само за една-две нощи…
Млада жена стана от масата на моряците и за да стигне до тезгяха, се промъкна между Лорн и съседа му. Лорн се дръпна достатъчно, без да мърда от мястото си.
— Съжалявам — каза момичето със закачлива усмивка.
Развързаният ѝ корсаж позволяваше да се види пищна гръд.
— Няма нищо — отвърна Лорн.
Погледът му се спря за миг върху гърдите на младата жена, която забеляза и се усмихна поласкана. Като повика кръчмаря по име, тя поръча три гарафи орвалско вино.
— Бъчвата е празна — отвърна мъжът. — Трябва да ида да взема друга от избата.
— Ами направи го.
— Не искаш ли нещо друго?
— Не.
Безразлична към недружелюбния поглед, който ѝ отправи кръчмарят, младата жена се обърна към Лорн и почти прилепена към него, започна да го разглежда без притеснение, с лека усмивка на устните и пламнал поглед.
— Казвам се Лив — каза тя.
Лорн само кимна, докато гледаше настрани.
— Отдалеч ли идваш? — настоятелно продължи тя.
— Не.
— Ама така изглежда.
Той не отговори.
— Не ти ли харесвам? — попита тя.
Лорн отпи глътка бира.
— Вече си заета.
— Какво? С тия типове?
— Да.
— Не съм се оженила за тях…
Лорн не отговори.
Моряците, на които момичето правеше компания, я държаха под око и бяха престанали да се смеят и да разговарят.
— Не ми каза името си — каза момичето, като се приближи още повече.
Предизвикателно притисна гърдите си към ръката на Лорн. Той остана безразличен и отвърна:
— Да, не ти го казах.
— Жалко — прошепна Лив на ухото му. — Защото знаеш ли какво? Ами, струва ми се, че между теб и мен би могло много добре да се…
Не довърши.
Лорн беше хванал китката ѝ дискретно, докато тя се опитваше да му открадне кесията, закачена на колана. Той едва беше помръднал, но хватката му беше здрава и безмилостна. Стисна още по-силно, изви ръката ѝ и младата жена се смръщи, като леко наклони рамото си.
— Ти… причиняваш ми болка…
— Зная. Но ще те заболи още повече, ако се дърпаш.
Намръщени, моряците започваха да подозират нещо.
— Пусни ме. Ако… ако обичаш.
— Идваш с мен — каза Лорн, като остави празната си чаша.
— Къде?
Тя го гледаше смутено.
Всичко, което в началото ѝ беше харесало у този мрачен мъж, на когото личеше, че е опасен, сега я тревожеше. Изведнъж ѝ се стори хладен и безчувствен. В светлосиньото му око блестеше черен пламък, а под превръзката, която скриваше дясното също се долавяше лошо проблясване.