Последните Тюдори

Робърт Дъдли е навсякъде — кралят в този двор, човекът, от когото зависи щастието на Елизабет. Уилям Сесил се е затворил в себе си, изпълнен с мрачна, безмълвна ярост. Трудно извоюваният договор с Франция ще се осъществи, но той не получава благодарности за това. Това не се чества като дипломатически триумф, а той приписва лошата преценка на Елизабет на увлечението ѝ по Робърт Дъдли.

Церемониалмайсторът измисля красив танц, който всички млади дами от двора трябва да научат. Всички ще олицетворяваме различни добродетели. Аз ще бъда „Дългът“, на Джейни се пада да бъде „Честта“. Тя е достатъчно добре, за да танцува, горещата трескава руменина на бузите ѝ е избледняла и поне веднъж очите ѝ не горят от треска. На Мери е възложено да бъде „Победата“ и да стои на върха на висока кула, която скрива мъничките ѝ крака и показва само красотата ѝ. Главният пазител на кралските порти, служителят, който отговаря за безопасността на целия двор, е висок широкоплещест мъж, по-висок от всички останали, затова го повикват да вдигне Мери на върха на кулата. Той ѝ се покланя галантно: тя прилича на фея в краката на великан. По-хубаво е от пиеса. Мери протяга малката си ръка и той я поднася към устните си, а после обвива ръце около миниатюрната ѝ талия и я повдига. Толкова е красиво, че всички ръкопляскат, а някой казва, че господин Томас Кийс, пазителят на портите, трябва да остави задълженията си на заместника си и да дойде да изпълнява роля в поетичната драма. Господин Кийс се покланя, усмихнат, красив в ливреята си в зеления цвят на Тюдорите, а Мери, чиято малка ръка е потънала в огромната му лапа, се разсмива и прави реверанс, със светнало лице.

Нед играе ролята на „Доверието“ и е определен за партньор в танца на Франсес Мютас, която играе женски образ на доверието — каквото и да е това: навярно „Наивността“. Иска ми се тя да се смени с мен, но не мога да я помоля, без да разкрия, че искам да танцувам с Нед, а той не се досеща да ѝ намекне, че тя може да предпочете да бъде „Дългът“. Дори сякаш се наслаждава на компанията ѝ. След като танцът им приключва, те остават заедно, а когато всички излизаме навън да се насладим на залеза и да пием по чаша разреден ейл, той върви с нея и ѝ налива една чаша.

Танцът минава съвършено до последната стъпка. Елизабет, седнала на трона си, се усмихва, докато танцуваме пред нея, макар да предполагам, че би предпочела самата тя да е в обятията на Робърт Дъдли. Зная, че аз бих предпочела да танцувам с Нед, вместо да го гледам. Франсес Мютас си е сложила руж на лицето, сигурна съм в това. Изглежда нелепо и се е вкопчила в Нед като охлюв в стена. Намръщвам му се, за да покажа, че не ми е приятно, а той отвръща недоумяващо на погледа ми, сякаш не може да предположи, че видът на друго момиче, сложило ръка на рамото му, вдигнало поглед към красивото му лице, може да ме подразни. Той е такъв обаятелен млад мъж, усмивката му — толкова очарователна, а очите — толкова ведри, че ми е непоносимо да го виждам определен за партньор на невзрачно малко създание като Франсес. Бих очаквала тя да прояви достатъчно разум, за да прецени, че той копнее да бъде с мен. Нима не може да разбере, че танцът би бил по-красив, ако двамата с Нед сме заедно?