Избор на оръжие
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #23
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-088-6
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Избор на оръжие». Краткое содержание книги:
Всичко това обаче изобщо не му харесваше. И още тогава кристалната цялост на понятието „уважение“ започна да придобива някаква двойственост и вътрешно напрежение, което заплашваше да разбие общата конструкция и най-накрая тя все пак се разцепи на две.
Не, Бурбона вече не уважаваше своя партньор, но все още ценеше добрите му качества: твърдата ръка, размахът на предприемчивостта, стратегическия нюх да отгатва развитието на събитията с няколко хода напред, а най-вече умението му да разбира хората.
И потвърждението за това беше случаят с Дорофеев.
Още преди пет години, когато Народната банка беше една от стотината банкови институции от рода на „Форум“, „Селенга“, Промбанка, Комерсбанка, появили се като гнойни язви по нечистата снага на Русия, Корееца възложи на Бурбона да уреди един дребен проблем. Разказа му, че от него е потърсил услуга чрез един известен певец генералният директор на новата Народна банка, която току-що навлизаше в банковия свят. Проблемът беше съвсем банален. Народната банка беше дала на някакъв фонд за социално развитие допустимия по закон безлихвен кредит от 10 милиона долара за три месеца. Безлихвен само на приказки, а в действителност срещу съвсем нормална лихва от 33,33 на месец, а за три месеца — 100. Ясно беше, че тези сто процента не се водеха по документи. Именно от това се възползвали от фонда, върнали си кредита в уречения ден, а за лихвата „забравили“. И тогава Дорофеев дойде при Корееца. При кого друг можеше да отиде, в арбитражния съд ли? Бурбона изпрати Гъсока при президента на фонда, но оня се опъна, смяташе, че си има достатъчно добра защита — чеченците. Но когато те разбраха с кого точно си имат работа, се ометоха набързо и след два дни Дорофеев си получи парите накуп.
По всички правила половината от тези пари трябваше да бъдат дадени на Корееца и Бурбона за услугата, но кой знае защо, Корееца се отказа от тях и обясни постъпката си така: нека банкерът да си понапълни гушката, защото пак ще потрябва. Бурбона не виждаше особена причина за такова специално отношение към Дорофеев, който все пак бе един от стотиците московски мошеници, но Корееца излезе прав: само след две-три години Народната банка прегази всичките си конкуренти и вече се сравняваше с далеч по-солидните банкови институции като Менатеп или Алфабанк. А когато правителството й възложи да реализира федералната програма за модернизация на нефтодобивната промишленост, стана ясно, че която и да е друга банка вече трудно би могла да се конкурира с нея.
И най-важното — това беше една чиста банка с безупречна репутация. Чрез нея с минимален риск, макар и при доста високи такси, изпращаха на Запад (най-вече в нюйоркската Ситибанк и в цюрихската Приватбанк) всички налични пари, стичащи се към Корееца и Бурбона от Москва и цяла Русия. А преди да замине за Щатите, Корееца набързо извъртя с банката една операция, която накара Бурбона напълно да се примири с Дорофеев. Със своите връзки генералният директор издейства на Народната банка да бъдат отпуснати от държавния резерв неколкостотин хиляди тона мазут и нискокачествено дизелово гориво с цел продажба в чужбина, а получените средства да бъдат използвани за закупуване на съоръжения за нефтената и газовата промишленост. Разбира се, вместо мазут и дизелово гориво на Запад заминаха бензин и суров нефт. Фантомната франкфуртска фирма „Трейдинг интернешънъл“ изигра ролята на посредник, а операцията донесе на Корееца 42 милиона, на Бурбона — 15, а към общата сума Дорофеев причисли и своите 25 милиона долара. Уговорката беше седем от тях да бъдат отчислени за московската бандитска каса, но в последния момент Корееца — вече от Щатите — реши да му ги опрости. Бурбона разбра, че е замислил някакви нови афери, свързани с Народната банка, но нямаше никаква представа какви по-точно са плановете му. А Корееца мълчеше.
Бурбона не намираше никакви обяснения за действията му. А и като капак на всичко той беше арестуван в Ню Йорк, при което отнесе пет години затвор за нарушаване на имиграционните закони. Покрай тази работа онези вдигнаха шум до Бога — че били арестували най-големия руски мафиот! Щом като е най-големият, защо го осъдиха само за незаконно пребиваване в Щатите? И защо му лепнаха само една петилетка? Пък и го прибраха в най-обикновена пандела в Атланта.