Избор на оръжие
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #23
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-088-6
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Избор на оръжие». Краткое содержание книги:
Така че силата си бе сила, но човек трябваше да има освен нея и твърд характер. Зоната, с други думи, лагерът, беше най-правилният свят, в него всеки беше на показ и всеки си знаеше мястото. Хората се оценяваха не според парите си, не заради своята хитрост или здрави връзки, а заради истинската си цена. Зоната беше като едно голямо семейство, в него признатият бандит е всевластен, той защитава по-нисшестоящите и се грижи за тях, а те му се отплащат с уважение, без обичайните семейни интриги и всевъзможни мръсни номера. Ако целият живот беше устроен по законите на зоната, светът щеше да бъде съвсем различен — справедлив, с ясни правила на поведение.
Бурбона не беше прекарал много време „на топло“ — само десет години в лагера и осем месеца в следствения арест в Бутирка. Въпреки това той спазваше тези закони и на свобода. След излизането си от лагера всеки можеше да дойде при него и да получи помощ от общата бандитска каса, за да се позамогне и да се изправи на крака. Той им помагаше с жилища, уреждаше ги на работа, а онези, които му харесваха, вземаше при себе си. При това никой дори не дръзваше да си помисли да бръкне в общата каса или да не внесе в нея своята част — немалко такива мераклии лежаха под асфалта на краймосковските пътища или бетонирани в основите на някой строеж. И това не се правеше от жестокост, а просто за да не бъде открит трупът, мъртвите трябваше да умрат завинаги, а не да пречат на живите да живеят.
Бурбона не успя да се ожени на младини заради затворения си характер и неумението да общува, не попадна и на свястна любовница, а след лагера вече не помисли за женитба — нямаше време, Чучула не го оставяше без работа. А и дълбоко в него бе заседнало схващането, усвоено още с първите правила на бандитския закон, че всички жени са повлекани, мърли, шафрантии, само гледат да се впият като кърлежи под кожата ти. Истинският бандит не бива да има семейство. Мъдро беше това правило. Семейството те обърква, връзва ти ръцете и ти затъваш в житейското блато. Навремето, ако някой бандит намислеше да се ожени, набързо му свиваха сърмите. Сега, разбира се, не беше същото: женеха се, пращаха децата си да учат в чужбина, а ако излязъл от затвора потърсеше помощ от такъв човек, то получаваше отказ — нямали пари. А за парцалите на жена си, за гуляи, за коли и за своите горили има. Не беше редно това, Бурбона не уважаваше такива хора. Но те се въдеха все повече и повече — модерни времена, няма що. И дори се стигна дотам, че званието признат бандит можеш да си го купиш като в бакалия. Най-големи мераклии за това бяха смотаняците и мангалите от Кавказ, които дори се осмеляваха да вземат думата на бандитските сборове. Но колкото повече боклук и мръсотия проникваше дори в средите на признатите бандити, толкова по-твърдо се придържаше Бурбона към избраната линия в живота си, като се мъчеше — кога с личен пример, кога с тежки наказания — да заздравява разклатените устои на бандитското братство. И смяташе това за свое най-висше предопределение.
Цял живот Бурбона бе мислил, че уважението е всеобхватно, неделимо и безспорно. Едва през последните дни, след разговора с онова ченге, с оня изпечен хитрец Турецки, който успя да измъкне от него всичко, което знаеше, макар то да не беше много, и после да се изплъзне от подготвената му участ, Бурбона почувства, че нещата не са чак толкова прости.