Избор на оръжие

Бурбона се запозна с Корееца в СТ-2 в Тулун. Корееца завършваше срока на присъдата си, а Бурбона едва-що го започваше. Очевидно Корееца си направи сметка, че Бурбона може да му бъде полезен със здравия си вече авторитет, плати на когото трябваше и присъдата на Бурбона бе намалена. След това, чак до заминаването на Корееца за Щатите, двамата работиха като партньори, при което Корееца беше — казано на съвременен език — президентът на общомосковската бандитска фирма, а Бурбона с неговата химкинска групировка — неин изпълнителен директор. Президентът се изявяваше като арбитър при възникващите разпри, той вземаше решения, а Бурбона убеждаваше несъгласните с него. Московчани посягаха към валидола, когато четяха описаните по вестниците ужасии, но всичко това не можеше да се определи като „безогледност“, а по-скоро като израз на сурова необходимост, от възпитателни съображения. Пускането на малко кръв спомагаше да се избегнат големите кръвоизливи.

Бурбона никога не се бе замислял дали уважава Корееца. Естествено, че го уважаваше, макар да не одобряваше много неща в поведението му. С идването на Горбачовата перестройка, когато вече можеше да не си криеш парите от хорските очи, Корееца се разпусна и започна да живее в предизвикателен комфорт. Появяваше се с жена си, окичена като новогодишна елха с кожи от лисици и златни дрънкулки, на обществени места и светски празненства, открито сменяше любовниците си, подаряваше им коли и апартаменти, беше близък с прочути певци, телевизионни журналисти, борсови магнати, с хора от правителствените среди и дори — което най-вече не харесваше на Бурбона — с високопоставени служители от Министерството на правосъдието и МВР. Тези връзки се възнаграждаваха с безлихвени кредити, данъчни и митнически облекчения за банките и фирмите, в които имаха дял Корееца и Бурбона, но все пак това не беше редно, един признат бандит не бива да петни името си с подобни работи, за тях си има други хора и средства. На няколко пъти Бурбона се опита да поговори по този въпрос с Корееца, но той само нехайно се засмиваше:

— Тесногръд човек си ти, Коля! Хич не се вписваш в новите времена. Внимавай, защото така и ще си пукнеш като динозавър, а някой ден ще те изкопаят от ледника със зелена тревица в устата.

Глух ропот се носеше сред членовете на братството, когато виждаха по телевизията как Корееца хвърля милиони в зелено за разни рок-фестивали и благотворителни приумици. А когато из Москва плъзна слух, че си е купил петдесетстайна вила в Бевърли Хилс и яхта в Маями, солнцевският главатар Лука на всеослушание го обвини в банкетната зала на „Палас хотел“, че бърка в общата бандитска каса, нарече го алчен фукльо и доносник. Подобна публична обида изискваше незабавно да се свика събора, а присъдата за Лука можеше да бъде само една — смърт, защото той не разполагаше с доказателства в подкрепа на обвинението си. Бурбона знаеше със сигурност и бе готов да потвърди, че Корееца не е пипал общите пари, той си имаше предостатъчно собствени милиони. Корееца не изчака свикването на събора и веднага отговори на обидата: преди още Лука да е приключил с обвиненията си, главата му се пръсна от трите куршума, изстреляни от австрийския полицейски глок, с който Корееца почти никога не се разделяше. И макар че той фактически беше прав, Бурбона с доста усилия съумя да усмири разгорелите се страсти и да възстанови разклатения авторитет на най-високопоставения бандит в Москва.