Спящата кукла [bg]

Автор: Дивер Джеффри
Серия: Катрин Данс #1
Год: 2007
Язык: болгарский
Год: Ера
ISBN: 978-954-9395-73-0
Переводчик: Марин Загорчев
Жанр: Другие детективы

Электронная книга - «Спящата кукла [bg]». Краткое содержание книги:

13 септември 1999 година. Даниел Пел е признат за виновен по обвинението в предумишлено убийство на семейство Кройтън. „Справедливостта възтържествува!“ — провиква се главният обвинител след обявяването на присъдата… Осем години по-късно Пел успява да избяга от строго охранявания затвор „Капитола“. Със залавянето на убиеца е натоварен най-подходящият криминолог. Вече познавате Катрин Данс от „Часовникаря“ — специалист по кинесика, науката за анализ на поведението на престъпниците по време на разпит. Наричана още „живия детектор на лъжата“, атрактивната криминоложка помни много добре психологическата битка, която е водила с престъпника Пел в миналото. За да го залови, преди да е извършил други престъпления, Катрин издирва хора от неговото минало. Проницателната детективка познава до съвършенство езика на жестовете и е уверена, че ще научи къде се крие убиецът. Достатъчно е само да… поговори със заподозрените. Близо десет години Джефри Дивър очарова българските читатели с трилърите си „Колекционерът на кости“, „Убийте Райм“, „Каменната маймуна“, „Милост“, „Сълзата на дявола“, „Невидимия“, „Дванайсетата карта“ и „Часовникаря“. „Спящата кукла“ е новото предизвикателство към любителите на криминалния жанр.

Перейти на страницу:

Пел погледна Джени право в очите. Мина му през ума, че може би единственият човек, който можеше да го хване, че лъже, бе Катрин Данс. Мисълта за нея обаче го разконцентрираше, затова бързо я прогони от ума си.

— Оказа се, че имала други планове. Искаше да ме използва. Теб също.

— Мен ли? Познава ли ме?

— Не по име. Но от новините беше научила, че сме заедно. Накара ме да те изоставя.

— Защо?

— За да бъда с нея. Искаше да избяга с мен.

— Отпреди ли я познаваше?

— Да.

— О!

Джени замълча. Ревност…

— Отказах й, разбира се. И през ум не ми е минавало.

Тя се опита да измърка. Не се получи.

„Миличък…“

— И Сюзан побесня. Каза, че ще отиде в полицията. Ще ни предаде. — Той се намръщи болезнено. — Опитах се да я разубедя. Но тя не слушаше.

— Какво стана?

Пел погледна към колата.

— Докарах я. Нямах друг избор. Искаше да се обади в полицията.

Уплашена, Джени погледна към колата, но не видя никого.

— В багажника е.

— О, Божичко. Да не би…

— Не — бавно отвърна Пел. — Добре е. Вързах я. Това е проблемът. Не знам какво да правя.

— Още ли иска да те предаде?

— Можеш ли да повярваш? — разпалено заговори той. — Умолявах я, но тя не е добре с главата. Като съпруга ти, помниш ли? Продължил е да те наранява, въпреки че е знаел, че ще го арестуват. Сюзан е същата. Не може да се владее. — Въздъхна гневно. — Бях честен с нея. А тя ме измами. Профукала всичките пари. Смятах да ти върна каквото си изхарчила за мен. Колата. Всичко, което направи.

— Не се безпокой за парите, миличък. Изхарчих ги за нас.

— Не, ще ти ги върна.

Никога за нищо на света не издавай пред някого, че искаш парите му. И никога не ставай никому длъжник. Пел я целуна неспокойно.

— Какво да правим сега?

Джени избягна погледа му, втренчи се към слънцето.

— Не… не знам, миличък. Не съм…

Гласът й се изгуби, също като мислите й. Той стисна крака й.

— Не мога да позволя нещо да ни раздели. Прекалено много те обичам.

— И аз те обичам, Даниел — прошепна тя.

Пел извади ножа от джоба си. Втренчи се в острието.

— Не искам да го правя. Наистина не искам. Вчера заради нас пострадаха хора.

Заради „нас“. Не заради „мен“.

Тя долови разликата. Раменете й потрепериха.

— Онова обаче беше нещастен случай. Но това… не знам.

През цялото време въртеше ножа в ръката си.

Тя се притисна до него, не отместваше очи от острието, проблясващо на слънцето. Трепереше силно.

— Ще ми помогнеш ли, любов моя? Не мога да го направя сам.

Джени заплака:

— Не знам, миличък. Сигурно няма да мога.

Гледаше втренчено багажника.

Пел я целуна по главата.

— Не можем да позволим нищо да ни раздели. Не мога да живея без теб.

— Аз също.

Тя си пое дълбоко въздух. Устните й трепереха, пръстите й — също.

— Помогни ми, моля те — прошепна той.

Изправи се, помогна й да стане и се приближиха към лексуса. Той й даде ножа, стисна ръката й.

— Не съм достатъчно силен, за да го направя сам — призна. — Но заедно… заедно ще успеем. — Погледна я в очите. — Това ще е като съюз между нас. Любовен съюз. Ще бъдем свързани здраво. Като кръвни братя. Ще бъдем кръвни любовници.

Натисна копчето за отваряне на багажника. Джени изписка тихичко, когато чу изщракването.

— Помогни ми, красавице моя. Моля те.

Поведе я към багажника.

Тя изведнъж спря. Подаде му ножа и захлипа:

— Моля те… съжалявам. Толкова съжалявам, миличък. Не се ядосвай. Не мога да го направя. Просто не мога.

Пел не каза нещо. Само кимна. Сълзите в очите й отразяваха аленото слънце.

Гледката беше опияняваща.

— Не ми се сърди, Даниел. Не мога да понеса, когато ми се сърдиш.

Той изчака колкото три удара на сърцето. Идеалното време за подклаждане на неувереност.

— Няма нищо. Не се сърдя.

— Още ли съм твоята красавица?

Той пак замълча, преди да отговори:

— Разбира се, че да.

Накара я да изчака в колата.

— Ама аз…

— Изчакай ме там. Нищо не е станало.

Джени се върна при тойотата. Той продължи към багажника на лексуса и погледна вътре.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?