Вратите на Рим [bg]

Капитанът му беше позволил да носи вахта и Марк дори се беше опитал да работи с двете дълги кормилни весла на кърмата, но интересът му бързо угасна.

— Още няколко седмици такава скука ще ме убият — измърмори той и почна да дълбае с камата си инициалите си в дървените перила.

Лек шум се чу зад него, но той не се обърна, само се усмихна и пак загледа залеза. Настъпи мълчание, после де чу друго прошумоляване, все едно някакво малко тяло се разместваше, за да се нагласи по-удобно.

Марк се обърна и хвърли камата изпод ръка, както го беше учил Рений. Тя се заби в мачтата и затрепери. Чу се ужасен писък, две мърляви бели стъпала проблеснаха и бързо се скриха в сенките. После всичко стихна.

Марк отиде до мачтата и извади камата. Пъхна я в ножницата на колана си и се взря в тъмнината.

— Излез, Пепис, знам че си там. — Чу подсмърчане. — Не се целех в теб, беше само шега.

Едно малко момче, подобно на скелет, бавно изпълзя от скривалището си. Беше невероятно мръсно, с широко отворени от страх очи.

— Аз само те гледах — каза нервно Пепис.

Под носа му имаше коричка засъхнала кръв, а около едното око — синина.

— Пак ли те биха? — попита Марк, като се помъчи гласът му да прозвучи приятелски.

— Малко, но си бях виновен. Спънах се в едно въже и един възел се развърза. Без да искам. Но първият помощник каза, че ще ме научи да не съм толкова тромав. Аз съм си тромав, затова му казах, че няма нужда да ме учи, а той ме удари.

Момчето подсмръкна отново и изтри нос с опакото на ръката си — по нея остана сребриста следа.

— Защо не избягаш в някое пристанище? — попита Марк.

Пепис изду гърди, колкото можеше; ребрата му бяха като пръчки под кожата.

— Няма. Когато порасна, ще стана моряк. Уча се, като гледам моряците. Мога да връзвам вече много възли. Можех да вържа пак онзи възел, ако първият помощник ми беше позволил, но той не знае.

— Искаш ли да поговоря с него? Да му кажа да не те бие вече?

Пепис пребледня още повече и поклати глава.

— Ще ме убие, ако говориш с него. Може би при това пътуване, а може и по пътя обратно. Той винаги казва, че ако не стана добър моряк, някоя нощ ще ме изхвърли в морето, докато спя. Затова не спя в каютата, а тук на палубата. Непрекъснато се местя, за да не знае къде да ме намери, ако реши да ме хвърли.

Марк въздъхна. Усети съжаление към момчето, но нямаше прост отговор на проблемите му. Дори някой да изхвърлеше безшумно самия първи помощник през борда, другите щяха да тормозят Пепис. Всички се забавляваха с това и първия път, когато Марк го спомена на Рений, старият гладиатор се засмя и каза, че такъв като него има на всеки кораб. Но въпреки всичко на Марк му беше неприятно да гледа как нараняват момчето. Не беше забравил какво е да те оставят на милостта на грубияни като Светоний и знаеше, че ако не беше Гай, щеше да пусне в ямата някой голям камък и да го смачка. Отново въздъхна и се протегна да се разкърши.