![Вратите на Рим [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/7/vratite-na-rim-bg-download.jpg)
Вратите на Рим [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-594-0
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Вратите на Рим [bg]». Краткое содержание книги:
„Зашеметяващо действие и неотслабващо темпо — страхотно четиво!“ Бърнард Корнуел
„Богат и завладяващ роман, който увлича читателя в една изключителна епоха и в живота на един изключителен човек!“ Дейвид Гемел
— Сложи го пак в огъня, бързо. Аз ще държа кърпата, докато се нажежи пак.
Марк се изправи неуверено, взе ръжена и пак го пъхна в жаравата. Главата на Рений се люшкаше, кожената ивица беше изпаднала от отпуснатата му уста.
Прим продължаваше да притиска парцала, после го махна и кръвта бликна отново. Той изруга яростно.
— Пропуснал съм поне половината съдове. Навремето можех да улуча всички наведнъж, но не съм го правил от години. Трябва да се направи точно, иначе раната ще се отрови. Ръженът готов ли е?
Марк го извади; върхът беше още черен.
— Още не е. Той ще се оправи ли?
— Ако не мога да запечатам раната — няма. Излез и донеси дърва да подсилим огъня.
Марк беше благодарен за паузата и бързо излезе — поемаше големи глътки чист въздух. Беше почти тъмно — богове, колко време бяха седели вътре? Две големи кучета бяха вързани до стената. Той потръпна и взе няколко тежки цепеници от купчината наблизо.
Кучетата изръмжаха, но не станаха. Без да ги гледа, той се върна вътре и пъхна две цепеници в пламъците.
— Дай ми ръжена веднага щом върхът стане червен — изсумтя Прим; притискаше нагънатата кърпа към чукана.
Марк се мъчеше да не поглежда отрязаната ръка. Тя изглеждаше някак си не на място така, отделена от тялото, и стомахът му се сви в поредица от бързи спазми.
Ръженът трябваше да се нажежи още веднъж, преди Прим най-накрая да каже, че е доволен. Марк знаеше, че никога няма да забрави пращящия звук от изгарянето, и потисна една тръпка, докато помагаше да превържат чукана с чисти ивици плат. Пренесоха Рений на сламеника в съседната стая, Марк приседна на края и изтри потта от очите си, благодарен, че всичко е свършило.
— Какво ще стане с… това? — Той махна към ръката.
Прим сви рамене.
— Мисля, че все пак не е редно да я дам на кучетата. Може би ще я погреба някъде в гората. Ако не го направя, ще загние и ще се размирише… но пък много хора си ги искат. Толкова много спомени има в една ръка. Искам да кажа, тези пръсти са прегръщали жени и са галили деца, нали разбираш. Много нещо се губи; но брат ми е силен. Надявам се, че е достатъчно силен дори за това.
— Корабът ни заминава след четири дни — каза отпаднало Марк.
Прим се почеса по брадичката.
— Той може да язди. Няколко дена ще изпитва слабост, но иначе е силен като бик. Проблем ще има с равновесието. Трябва отново да се учи, почти отначало. Колко време ще пътувате по море?
— Един месец, ако имаме попътни ветрове.
— Използвай времето. Упражнявай се всеки ден с него. От всички мъже, които познавам, на моя брат най-малко ще му хареса да е негоден.
Глава 17
Марий спря пред вътрешните врати на залата на сената и каза:
— Не можеш да влезеш, преди да те поканят официално като гражданин, а после само като мой гост за деня. Ще те представя и ще изнеса кратка реч в твоя полза. Това е формалност. Ти чакай тук.
Гай кимна спокойно и отстъпи назад. Марий почука на вратата и когато тя се отвори, влезе.
След двадесетина минути Гай започна да се безпокои от закъснението на вуйчо си. Отиде до отворената външна врата, през която се виждаха събраните на форума войници. Бяха внушителна гледка — стояха мирно, въпреки че денят беше горещ. От височината на сенатските врати Гай имаше прекрасна гледка към оживения град.
След малко пантите на вътрешните врати изскърцаха и Марий излезе при него.
— Добре дошъл сред благородниците, Гай. Ти си гражданин на Рим и баща ти би се гордял с тебе. Ела седни до мене и изслушай дебатите по делата на деня. Мисля, че ще са ти интересни.
Гай го последва и срещна погледите на сенаторите, които наблюдаваха влизането му. Един-двама му кимнаха и той се запита дали са познавали баща му и се помъчи да запомни лицата им — в случай, че има възможност да говори с тях по-късно. Огледа присъстващите, като се опитваше да не се взира втренчено. Цял свят се вслушваше в думите, които изричаха сенаторите.
Залата приличаше донякъде на цирк в миниатюра, помисли той, докато сядаше на мястото, посочено му от Марий. Пет реда седалки се извиваха около централно пространство, откъдето ораторът можеше да отправя речта си към колегите си сенатори. От думите на учителите си Гай беше запомнил, че рострата, трибуната за говорителя, е направена от носовете на картагенски бойни кораби, и сега с наслада си представяше историята й.
Седалките бяха с тъмни дървени ръчки. Всички сенатори носеха бели тоги и сандали; залата изглеждаше като огромна работна стая — място, пращящо от енергия. Повечето мъже бяха с бели коси, но имаше и неколцина млади. Някои сенатори бяха прави и Гай предположи, че е защото имат да кажат нещо или да прибавят нещо към дебата. Самият Сула стоеше в центъра и говореше за данъци и зърно. Усмихна се на Гай, когато видя, че го гледа, и Гай усети силата му. „Ето още един като Марий“ — помисли той. Но имаше ли в Рим място за двама такива? Сула изглеждаше точно така, както Гай го беше видял на игрите — облечен в проста бяла тога, препасана с червен пояс. Косата му беше намазана с масло и блестеше в тъмни златисти къдри. Той сияеше от здраве и жизненост и изглеждаше съвсем спокоен. Когато Гай седна до вуйчо си, Сула деликатно се изкашля в шепа.