Вратите на Рим [bg]

Сенаторите се натискаха около вуйчо му, няколко души дори му стиснаха ръката в открито приветствие. Марий привлече Гай към себе си с една ръка и посегна с другата да стисне рамото на един кокалест мъж, който им се усмихна.

— Крас, това е моят племенник Гай. Гай, няма да повярваш, като го гледаш, но Крас е може би най-богатият мъж в Рим.

Мъжът имаше дълъг тънък врат, голяма глава и топли кафяви очи, премигващи сред безброй бръчици.

— Вярвам, че боговете са ме благословили. Имам си две прекрасни дъщери.

Марий се изкикоти.

— Едната е доста привлекателна, Крас, но другата прилича по-скоро на баща си.

Гай вътрешно трепна, но Крас като че ли не възразяваше. Засмя се малко тъжно.

— Вярно, малко е кокалеста. Трябва да й дам голяма зестра, за да изкуша някой римски младеж. — Погледна Гай и протегна ръка. — Радвам се да се запозная с тебе, младежо. Ще бъдеш ли пълководец като вуйчо си?

— Ще бъда — каза сериозно Гай.

Крас се усмихна.

— Значи ще ти трябват пари. Нали ще дойдеш при мен, когато ти потрябва подкрепа?

Гай пое протегнатата ръка и я стисна. После Крас се отдалечи.

Марий се наведе към него и му прошепна на ухото:

— Добре. Той винаги ми е бил верен приятел и е невероятно богат. Ще уредя да посетиш имението му, то е безкрайно пищно. А сега искам да те запозная с един друг човек. Ела.

Гай го последва през групичките сенатори, които разискваха събитията от деня и унижението на Сула. Марий се здрависваше с всички, казваше по няколко думи, питаше как са семействата и отсъстващите приятели. Оставяше всяка групичка усмихната.

От другата страна на залата на сената трима мъже говореха тихо и замълчаха, когато Марий и Гай се приближиха към тях.

— Това е мъжът, с когото искам да те запозная, Гай — каза весело Марий. — Гней Помпей. Последователите му го описват като най-добрия генерал, който Рим има понастоящем — когато аз съм болен или съм извън страната, разбира се.

Помпей се здрависа с двамата; усмихваше се приветливо. За разлика от Крас, той беше масивен, но беше висок колкото Марий и това го правеше да изглежда много едър. Гай предположи, че едва ли е на повече от тридесет години, което правеше положението му във войската доста внушително.

— Нямаш никакъв шанс, Марий — отвърна Помпей. — Наистина много ме бива на бойното поле. Силни мъже плачат, като видят красотата на моите маневри.

Марий се засмя и го потупа по рамото.

Помпей изгледа Гай от глава до пети и каза на Марий:

— Една по-млада твоя версия, а, стара лисицо?

— Какво друго да е, щом моя кръв тече във вените му?

Помпей хвана ръце зад гърба си.

— Вуйчо ти днес пое огромен риск, като изкара Сула от Рим. Ти какво мислиш?

Марий понечи да каже нещо, но Помпей вдигна ръка.