Хилядният етаж [bg]

Стигнаха пред двойните врати на спортната зала към средно училище „Ървинг“ и Райлин усети тръпка на нетърпение, че се връща тук. Отдавна не се беше мяркала в училището.

Влязоха в спортната зала тъкмо когато турнирът започваше. Всичко беше същото както Райлин го помнеше, задушно, с лека миризма на пот, с издраскано термофолио на пода. Райлин не разбираше как е възможно залата, която, както и всичко останало в Кулата, беше само на двайсет години, вече да изглежда като нещо от миналия век. Вероятно защото никой никога не я поддържаше и чистеше.

Беше пълно с народ; Райлин знаеше, че това е областен турнир, но очевидно не беше наясно колко е важно това събитие. Криса и останалите от отбора на „Ървинг“ се бяха свили от тяхната страна на мрежата, свели глави. Холографският им талисман, огромен сив вълк, обикаляше наоколо и караше най-малките зрители да пропискват. Райлин дори забеляза няколко миниховеркамери, които летяха около звездните играчи и показваха тяхната перспектива на гигантски екрани, монтирани високо.

Двете с Лъкс се настаниха на пейките. Криса щеше да бие сервис: прецени топката и се надигна на пети. Тъмната й опашка се люшна. Райлин наблюдаваше, обзета от страхопочитание, как тя хвърли топката във въздуха и я запрати от другата страна на мрежата.

— Много е добра — прошепна Лъкс.

Райлин кимна.

— Да. — Обичаше да наблюдава Криса, как тялото й застива в пълна концентрация, а след това се задейства безотказно като машина. Криса се движеше грациозно като танцьорка, все едно беше в една от нискогравитационните камери и краката й почти не докосваха земята. Сърцето на Райлин се сви от гордост. В подобни моменти си казваше, че всичко, от което се е отказала, си е струвало.

Таблетът й завибрира. Беше съобщение от Корд. „Вечеря днес?“

„Не мога“, отговори Райлин и стрелна Лъкс с поглед. Приятелката й не откъсваше очи от играта. Имаше нужда от това време с приятелката си. „Ще правим закуска за вечеря. Знаеш как е“.

„Закуска за вечеря си струва единствено ако е закуска в леглото“, отвърна Корд. Райлин му изпрати раздразнено усмихнато лице и пъхна таблета в джоба си. Лъкс обаче забеляза изражението й и попита:

— Добри новини?

На Райлин отчаяно й се искаше да разкаже всичко на Лъкс. Само че не беше сигурна дали приятелката й ще разбере. Как би могла, след като самата Райлин не разбираше.

— Не точно — отвърна с надеждата Лъкс да не разпитва повече.

Когато играта приключи и бе даден сигнал за край, Райлин помъкна хладилната чанта към мястото, където се беше събрал отборът на Криса. Лъкс я последва. Лицата на играчите бяха поруменели след победата и всички се поздравяваха.