Хилядният етаж [bg]

При мисълта за Корд по устните й затрепка усмивка. Беше странно колко лесно той се превърна от неин работодател в… в онова, което беше сега. Беше странно и същевременно естествено, почти неизбежно.

Корд беше настоял да продължи да й плаща за цяла седмица, като твърдеше, че вината за уволнението й от количката със закуски е негова. Райлин прие парите — не можеше да си позволи да откаже, — но упорито продължи да чисти, макар Корд да я увери, че не се налага. Излизаше единствено за да отиде на интервюта за друга работа, но на нито едно място не я взеха. През изминалата седмица й отказаха от пет места.

— Просто не разбирам защо не останеш тук — повтаряше Корд. — Би трябвало да се върнеш на училище, вместо да се забиеш на поредното място, което ще бъде чисто и просто задънена улица. Прекалено умна си, за да се оставиш така, Райлин. — Тя се изкушаваше да приеме помощ от Корд, но се чувстваше неловко, защото във връзката им нямаше баланс. Той може и да беше прав за завършването, но тя трябваше да измисли първо откъде да намери пари.

Двамата прекарваха заедно повече време след Париж: следобедите, когато той се върнеше от училище или от мястото, на което изчезваше така мистериозно. Обикновено стояха у тях, просто си приказваха, гледаха холофилми, смееха се и се целуваха. След това пак се целуваха. Следващата крачка така и не я направиха, главно защото Райлин бе разкъсвана от чувство на вина. Трябваше да скъса с Хиръл, преди да позволи да се случи нещо друго. Нямаше търпение да го направи: чувстваше, че проблемът я разкъсва отвътре, че живее в лъжа.

На вратата се почука и Райлин вдигна стреснато поглед и отиде да отговори.

— Лъкс! — възкликна тя и прегърна приятелката си. Лъкс беше със сиви копринени панталони с връзка и потник в същия бонбонено-ябълков цвят като опашката й. — Тази седмица косата ти ще отива страхотно на очите ми — добави Райлин и кимна към новия цвят.

Лъкс се усмихна неубедително. Тя все още ходеше на училище, а следобедите работеше във фризьорски салон на деветдесетия етаж, където чистеше конусите за боя и метеше след подстригване. Стилистите не се интересуваха дали Лъкс ще използва остатъците от боя върху себе си, в резултат на което косата й се променяше в калейдоскоп от цветове.

— Не отговори на нито един от есемесите ми тази седмица. Започнах да се тревожа — обясни Лъкс.

— Извинявай. Беше истинска лудница. — Райлин усети, че я бодва чувство за вина. Не че имаше намерение да пренебрегне приятелката си: просто не знаеше как да отговори. Лъкс й пускаше есемеси непрекъснато, откакто бяха арестували Хиръл, и вероятно бе решила, че трябва да поразведри приятелката си. Ако само знаеше истината, мислеше си Райлин, че се опитва да скъса с Хиръл, но все още не е успяла… А, да, между другото, започваше да изпитва чувства към момчето от горните етажи, за което работеше.

— Затова се опитвах да се свържа с теб, Рай — каза Лъкс. Вдигна отчаяно ръка и Райлин забеляза, че държи кафяв плик с покупки. — Донесох разни неща, за да си направим шоколадови палачинки. Реших, че малко готинка храна няма да ти дойде зле. Ти обаче си заета. — И хвърли поглед към хладилната чанта, а после към сресаната коса и синята рокля на Райлин.