Хилядният етаж [bg]

Сви се и седна на червените плочи на пода, взети от вила в Капри. Тя лично ги беше избрала, когато бе ходила там във ваканция преди две лета. Косата й се накъдри на ситни фитили от ароматерапевтичната пара. Привлече колене към гърдите си и се опита да помисли. Мислите й бяха разпилени, прескачаха от тема на тема. Беше целунала Атлас на партито. С коя друга се виждаше той? Защо баща й лъжеше къде е бил? Изражението на Ейвъри напоследък, когато я зърнеше в коридорите на училището. Начинът, по който Лида се преструваше, че това никак не я притеснява.

Всичко това й се отразяваше. Тежеше й. Водата я бодеше като милион иглички, които пронизваха кожата й.

Имаше нужда да вземе нещичко.

Все още пазеше флик линка на стария си дилър, Рос. Корд ги бе свързал навремето; на два пъти, когато беше откраднала от ксенперхеидрена на майка си и за малко да я хванат, и на едно парти го беше помолила за помощ. Не знаеше към кого другиго да се обърне. Знаеше, че е рисковано да повери тайната си в ръцете на Корд, но усещаше, че под надувките той има собствен код на лоялност.

— Дадено — отвърна той и й изпрати флик линк с името Рос.

Рос, разбира се, й даваше ксенперхеидрен, колкото поискаше. Даваше й и други нещица, за които не й се налагаше да плаща.

— Имам предостатъчно допълнителни релаксанти — обясни й веднъж, когато тя си купи няколко ксенперхеидрена. — Защо не вземеш две? Сигурно ще ти трябват след тестовете. — Тя го послуша.

Скоро след това Лида започна да пуши от време на време с Корд и приятелите му, понякога с Брайс. На два пъти пробва по-силни наркотици, просто от любопитство; но не си позволяваше това да се случва прекалено често. От време на време й беше приятно; така се отпускаше, защото вечно й беше напрегнато.

Всичко беше съвсем наред до миналата зима, до Катян и изчезването на Атлас. Тогава Лида започна да губи равновесие.

„Здрасти. Как е?“

Лида вдигна рязко глава, когато получи съобщението на Атлас. „Здрасти — отговори тя предпазливо като се опита да потисне вълнението, което я разтърси. — Добре съм. При теб как е?“

„Питах се искаш ли да дойдеш с мен на едно купонче в университетския клуб?“

Лида затвори очи. Заля я облекчение и тя отмаля. „Да — отговори. — С удоволствие“.

За пръв път от седмици се отпусна, пое си дълбоко дъх с аромат на роза и остави кожата на ръцете и да набъбне. Нямаше значение колко вода използва — всичката се събираше и филтрираше за друга употреба. Затова остана под душа и остави напрежението да се оттече от умореното й тяло.

Най-сетне, почти спокойна, Лида стана и започна да втрива сапунени зърна в косата си. Така се чувстваше, когато бе защитена в палатката за медитации на Силвър Коув.